Какво пък… на тези игри можем да играем и двамата.
Засега интересите ни съвпадат.
По-нататък — ще видим.
Разбира се, не ми се спеше. Включих вградената в креслото развлекателна система, прелистих кинопрограмата, погледах десетина минути някакъв филм за борци с вампири, покикотих се. От една страна, беше много смешно. Така у нас гледат холивудските филми за Русия, така истински лекар се смее, когато гледа „Доктор Хаус“, „Доктор Тирс“ или „Доктор Мартин“. От друга страна, нищо от тези неща не е вярно! В последно време класическите приказки за вампири, боящи се от светена вода, чесън и кръст, не бяха на мода. Но съвсем не защото сценаристите са поумнели. Просто на мястото на остарелите приказки дойдоха нови — с изящни, загадъчни, елегантни вампири… Появиха се някакви псевдонаучни обяснения — че за вампиризма е виновен вирус, че в кръвта на вампира има ниско съдържание на хемоглобин, че това е мутация (режисьорите са готови да припишат на мутация каквото и да е)…
Всъщност нещата са много по-прости. Първите вампири, очевидно, са били същества, получили такава форма в Сумрака. Някакъв садомазохистичен комплекс, най-вероятно банално разстройство на влечението, но проявяващо се не у човека, а у Различния. Мисля, че отначало не е имало нищо освен сексуална възбуда, когато Различният е хапел симпатични девойки и го е правел безнаказано благодарение на вампирските си способности. Какво да се прави, Средновековие, прости нрави — сега за хората, обичащи да се хапят един-друг, съществуват специални клубове, а тогава пътят е бил един — към кладата. Но по-нататък се случило нещо странно. Някой от първите вампири — възможно е в своите предания те да пазят тази тайна — експериментирал със състава на токсина, който вампирите впръскват в жертвите. Защото нали стандартното вампирско ухапване не убива, а потапя жертвата в блажено и безпомощно състояние. Впръсквайки малко повече отрова, вампирът предизвиква у жертвата ретроградна амнезия. От още мъничко повече човек умира. Дори не от загуба на кръв — на повечето вампири са им необходими само двеста-триста милилитра кръв месечно, — а просто от интоксикация…
Но веднъж някой вампир отмъкнал жертвата си в Сумрака. Някакъв вариант на токсина, изработен от един от първите вампири, наистина убил жертвата — но я убил вече в Сумрака, който си има свои закони. И престаналият да живее човек не умрял докрай. Трансформирал се в нещо, способно да съществува безкрайно дълго, при това съхранявайки разума си, сдобивайки се с немислими способности за регенериране и частично придобивайки способности на Различен — макар изначално да са му липсвали такива.
Цялата работа е там, че тази версия на токсина не е убивала човешките клетки, а ги е лишавала от способността за естествено обновяване и деление, затова пък им е придавала съвсем немислими способности за вътрешноклетъчно регенериране. Голяма доза от токсина „консервирала“ човек практически мигновено — младите вампири си оставали млади завинаги, всякакви рани за броени минути регенерирали. По-малките дози превръщали човек във вампир постепенно — децата пораствали, младежите остарявали… докато токсинът не победял окончателно и вампирът не застинел в една форма като муха в кехлибар. Без способностите на различен, без Сумрака, вампирите не биха спечелили особено много от това — теоретично вампирът не би бил способен да възстанови отсечения му крайник, всяка напълно унищожена клетка би умирала завинаги, не би имало с какво да се замени тя… Но точно тук на вампирите им помогнали магическите им способности. При влизането в Сумрака те създавали нещо като карта на организма си, сумрачна матрица — и ето че в Сумрака, сверявайки с тази матрица, те вече можели да управляват тялото си до съвършенство — да се подмладяват или да остаряват по желание, да променят външността си, да регенерират загубени крайници… а най-опитните и най-силните — дори да променят формата си на нечовешка.
Дори в това до момента нямало нищо ужасно, по-скоро даже отговаряло на вечната човешка мечта за безсмъртие. Само дето репродуктивната функция у завършените вампири изчезвала. Но онези, които не са се превърнали докрай, дори били способни да се размножават…
Имало само един проблем. Вампирите вече не били живи. Ръстът, размножаването на клетките — това било същността на живота. „Консервираните“ клетки станали нито живи, нито мъртви. Те не излъчвали в Сумрака енергия, не внасяли своя принос в онази Сила, от която черпят всичко Различните. И като следствие, не можели да възприемат енергия. За да бъде един вампир пълноценен, да употребява Силата и да не се разпада на части от неизбежната гибел на отделните клетки, на вампирите са им нужни живи клетки. Пък макар и чужди.