Точно тези клетки осигурявала кръвта. Тя най-лесно се съхранява във вампирския организъм… Между другото, начинаещите вампири предпочитат да пият кръв от своята кръвна група, с нея им е по-лесно да работят. А жаждата към тази кръв и стремежът на организма да не умре окончателно са се трансформирали в същия този вампирски Глад, с който възникват толкова много проблеми… Опитните вампири могат да го овладеят. Новопревърнатите — невинаги… Поради това и жертвите на вампирите често загиват, напълно пресушени, макар че това не е необходимо на вампира и той ще изхвърли излишната кръв след няколко минути… Донорската кръв спасява, но не докрай — подсъзнанието на вампира така или иначе иска прясна, гореща кръв, изливаща се в устата направо от артерията…
Имаше още множество най-различни забавни неща, свързани с вампирите. Някои от тях, колкото и да беше странно, се бяха промъкнали в човешката среда и бяха намерили отражение във фолклора. Например вампирът Господар. Ако един човек се превръща постепенно във вампир, а повечето все пак вървят по този път, то запасът от токсин в кръвта му намалява и му е нужно подхранване — нови ухапвания. При това ухапвания именно от този вампир, който го е инициирал. Иначе следва смърт. Оформилият се докрай вампир вече не се нуждае от това, но по понятни за всеки политик причини опитните стари вампири се стараят да не плодят големи количества от завършени вампири. Доста по-добре е да държат своя глутница в подчинение, да имат реална, абсолютна власт дори над една шепа неживи…
Между другото, биологията при върколаците е много сходна. Само че те не пият кръв, а ядат сурово месо. Светлите, които предпочитат да се наричат преобразяващи се, ядат животинско месо. Тъмните — човешко. Според мен тук проблемът също е в главата, а не във физиологията: Мечока разказваше, че не е усетил никаква разлика в притока на Сила…
Аз, между другото, тогава го разпитвах при какви обстоятелства е опитвал човешко месо. Говореше се, че някога е бил Тъмен. Говореше се също, че е воювал в човешка армия, че е бил партизанин по време на Отечествената… и даже не е сигурно дали става въпрос за Великата отечествена. Говореше се и че научният ни отдел дълго го е изучавал, а от тях може да се очаква провеждането на всякакви експерименти…
Не съм сигурен, че знанието прави някого щастлив. По принцип много по-блажени са онези, които не знаят истината.
Изглежда, Завулон беше прав, когато ми повтаряше библейската истина „многото знания са много печал“?
Не, така също е погрешно да се смята. Абсолютно всички истини не са абсолютни.
Усмихнах се на мисления си софизъм, после реших, че това все пак не е софизъм, а апория, по-точно — почти класическия „парадокс на лъжеца“ на Евбулид.
Известно време размишлявах върху двоичната, троичната и многозначната логика, за което конякът доста спомагаше. После отново пуснах филма. На екрана героят убиваше вампир. Вампирът крещеше с грозен глас, изричаше мъгляви проклятия и упорито отказваше да се примири с неизбежното.
За какво изобщо мисля? Кому са нужни тези неща? Парадоксът на лъжеца и древния философ Евбулид, чиято интелектуална игра навремето е довеждала клетите гръцки мъдреци до самоубийство? На кого изобщо му е нужна логиката, освен на шепа кабинетни учени, които да я превърнат в сдъвкана каша от логически схеми, от която по-практичните учени да спретнат езиците за програмиране и математическите модели, които в крайна сметка да позволят на още по-практичните програмисти да напишат програми, които да дадат на вече съвсем деловите режисьори възможност да заснемат правдоподобно ето такива боклуци, които ги въртят по кината и ги предават по телевизията из целия свят?
— Забавляваш ли се?
Обърнах глава и погледнах към Арина. Кимнах.
— Да, донякъде. Каква изумителна глупост е все пак цялото това фентъзи.
Вещицата отново изглеждаше зашеметяващо.
— Много се смях на „Проклятието Блеър“ — съгласи се Арина. — Но знаеш ли… после спах два дни на запалено осветление.
— Ти? — изумих се аз.
— А какво чудно има? Когато живееш сама, в гората, в малка къщурка, и гледаш нощем такива неща…
Само поклатих глава. Макар че не бях гледал този филм, в него можеше и наистина да има нещо страшно.