— Освен това ми хареса „Властелинът на пръстените“ — продължи да споделя впечатления Арина. — Глупости, разбира се, но такава чудесна приказка!
Тук не тръгнах да споря, при нас в помещението на дежурните постоянно въртяха „Властелинът на пръстените“, това беше станало нещо като ритуал, както е при космонавтите гледането на „Бялото слънце на пустинята“ преди полет и за целокупния ни народ — около Нова година да си пуснат „Ирония на съдбата“. Не че гледаха филма, той по-скоро вървеше като някакъв фон… Но периодично започваха горещи спорове — с какво заклинание би могло да завъртиш така противника и да го хвърлиш на покрива на кулата… реално ли е да се създаде амулет, който поне да имитира Единствения пръстен — хем да влияе на носителя си, хем да е почти невъзможно да се унищожи, и да позволява да се влиза в Сумрака без усилия… Колкото и да е странно, излизането на този филм внесе нещо ново в практическата магия — нали винаги ще се намери някой инат, който няма да повярва, че „това не е възможно да се направи“ и ще измисли как да стане възможно.
— За тебе сигурно светът е бил пълен с чудеса, когато си се събудила? — попитах аз.
— Разбира се — изсумтя Арина. — Е… телевизорът и компютърът — това са човешки играчки. Виж, медицината наистина ме смая… Съвсем са взели работата на вещиците.
— Съвсем? — уточних аз.
— Ами да. Макар че през трийсетте години беше по-зле — лекарите умееха по-малко, но почти никой не вярваше в знахарките. Младежта направо ти се смее в лицето. Сега всичко е наред, нормално. Първата работа на човек е да изтича при екстрасенс или лечител — изрече подигравателно Арина. — А едва след това ще мине на рентген или ще си направи анализ на кръвта. Това е от полза за всички млади вещици — хем има върху кого да потренират, хем заработват добре. Само дето се навъдиха шарлатанки… Като сложат кристално кълбо на масата, дръпнат пердетата и почнат да вещаят със задгробен глас: „Аз съм Елеонора, потомствена бяла вещица, лечителка и предсказателка, владея картите Таро, древната тибетска магия и светите заклинания, свалям венец за безбрачие, бая за късмет…“. И свири приканваща музика, и светят разноцветни лампички… А като се загледаш — това е само старата чалната Таня Петрова, на четирийсет и две години, но изглежда на петдесет и пет, има стенокардия, млечница и враснал нокът, навремето е била комсомолска активистка във вагоноремонтен завод, а сега се е цанила за вещица…
Описанието на шарлатанка беше много удачно, усмихнах се. Казах:
— Ние тези не ги закачаме. Те отвличат вниманието от Различните.
— Знам, знам — въздъхна Арина. — Аз също не ги закачам… почти. Така… понякога им пускам екзема на нежните места… а понякога и в сърцата… с възпитателна цел. Понякога ти се иска да им дадеш сериозен урок… а после си мислиш — какво правя? Може да се варим в ада в съседни котели, аз заслужено, а тя — заради глупостта и алчността си.
Почесах върха на носа си. Разговорът ставаше интересен.
— Ти сериозно ли вярваш в ада?
— А как можеш да вярваш в Бога и да не вярваш в дявола? — попита Арина. При това го изрече по такъв начин, че всичко стана ясно — за нея Бог е с главна буква, а неговият опонент — с малка.
— В котлите и тиганите? — продължавах да се интересувам аз. — Извинявай, ако въпросът е личен…
— А, не, какво лично може да има тук? — учуди се Арина. — Естествено, не вярвам в котлите, това е образно казано…
— А в тиганите? — не се сдържах аз.
Арина се усмихна.
— Също. Но системата трябва да има обратна връзка, трябва да има възнаграждение за праведния живот и наказание за неправедния.
— Каква система?
— На взаимоотношенията на Бог с тварите. В смисъл — с хората и Различните. И ако хората имат избор, то при нас, уви, няма — ние всичките сме виновни и обречени на адски мъки.
Ставаше все по-интересно.
— Добре, ти вярваш в Бог, това си е твоя лична работа — казах аз. — Всъщност, не че е рядкост за Различните… но обикновено се придържаме към… ъъъ… по-хуманна гледна точка относно Бога.
— Какво общо има Бог с хуманизма? — учуди се Арина. — Хуманизмът е нещо човешко. Личи си дори и от названието.
— Да допуснем, но… Разбираш ли, обикновено смятат, че за Бог са важни добрите дела на хората, тяхното поведение! Можеш да си маг, Различен, но да вършиш добри дела…
— Това противоречи на правилата — изрече строго Арина. — В Библията е казано ясно, че не може да има никакви двусмислени тълкования — магьосничеството е зло. „Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци, и при магьосници не ходете и не се оставяйте да ви осквернят.“ Или, по-конкретно: „Да не се намира между теб никой, който прекарва сина си или дъщеря си през огън, или врач, или астролог, или заклинател, или гадател, или който прави магии, или медиум, или спиритист, или който вика мъртвите, защото всеки, който прави тези неща, е омразен на Господа, и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, ги изгонва отпред теб“.