Свърнахме от алеята и се насочихме направо към парка. Честно казано, това беше не по-малко забавно — паркът беше разположен около изкуствени езерца, по всички правила на изкуството (не знам дали тук беше приложено изтърканото Фън Шуй, но в планирането имаше някаква ясна структура). Езерцата бяха покрити с цветя, в които с известно колебание разпознах лотоси. Гледката беше толкова идилична, че изглеждаше неестествена — или оживяла картина, или някаква виртуална реалност от фантастичните книги.
На двайсет метра от красивата беседка — наистина потънала в орхидеи, и изпълнена, естествено, все в същия този китайски стил — юношата се спря. Погледна ни и каза сериозно:
— Не мога да продължа нататък, извинявайте.
Разбирах защо не може да ни последва. Над беседката висеше „Сфера на невнимание“ — едно от най-простите, но абсолютно ефективни по отношение на хората заклинания. Гледащите по принцип продължаваха да виждат беседката, но никой не задържаше погледа си на нея и не се опитваше да се приближи. Простичък, но резултатен способ за избавяне от излишни очи и уши.
— Благодаря — казах аз и двамата с Арина тръгнахме към беседката.
Вътре в нея всичко беше приготвено. В средата беше разположена изящна масичка, на която ни чакаха чайник, чашки, захаросани плодове и още някакви местни сладости. Върху пейките предвидливо бяха положени меки червени възглавнички. Освен сферата на невнимание открих още пет заклинания, всичките за предотвратяване на подслушване и наблюдения от страна на Различните, още едно срещу хората — само че не отвличащо вниманието, а пречещо да се осъществи снимка или видеозапис, и още едно с непонятна структура. Отначало заподозрях, че то влияе върху психиката на седящите и на зрението им, но след като се позадълбочих, осъзнах, че е достатъчно безобидно. Целият му ефект се състоеше в това, че и без това прекрасната гледка наоколо ставаше още по-прекрасна, а също така пробуждаше в душата лека тъга и умиротворение при вида на природата. Замислих се и позволих на заклинанието да ми повлияе ефективно. Много изящна и приятна магия.
— Ама че веселяци — каза добродушно Арина, оглеждайки беседката. Тя явно се занимаваше със същото, с което и аз — разплиташе мрежата от заклинания. — Колко видя?
— Две срещу хора, пет срещу Различни, едно за наше удоволствие. Много забавно заклинание, толкова китайско… за въздух, вода и земя…
— Вярно — със забележимо огорчение призна Арина, поглеждайки ме накриво. — Така е. Добър чароплетец си, Антоне…
— Благодаря.
— Не благодари, когато те хвали вещица… — рече неочаквано Арина. — Лоша поличба е.
Погледнах я.
— Нервничиш ли?
Арина кимна.
И в този момент някъде иззад дърветата се появи и се насочи към нас възрастен тайванец. Нисък, пълен, усмихнат — приличаше на някаква инкарнация на Буда. Светъл, четвърто равнище на Сила, като че ли не се беше специализирал в никакъв вид магия, практикуваше от всичко по малко…
— Господин Фан… — аз се изправих, поклоних се. Арина, за мое учудване, също се изправи и напълно искрено сведе глава.
— Оставете, оставете — размаха ръце Фан. — Не бива тези източни церемонии! Повярвайте ми, всичко това е излишно, ние сме цивилизовани Различни, живеем в двайсет и първи век…
Той се качи в беседката, здраво ми стисна ръката, докосна с устни дланта на Арина, после се огледа с искрено удоволствие.
— Ох, как обичам това място! И толкова рядко имам възможност просто да поседя на тишина и спокойствие, сред приятна компания… Ще пиете чай, нали? Ние, тайванците, сме луди по зеления чай. Но у вас пият повече черен, нали? С мляко? Или англичаните го пиеха с мляко?
— У нас пият и зелен, и черен, и с мляко, и с лимон… — казах аз.
— С мляко и лимон? — Лицето на Фан се изкриви. — Едновременно?
— Не, не, какви ги говорите? — Аз неволно започвах да се отпускам. — Или така, или иначе. При нас всичко е много разнообразно.
— Прекрасно! — разцъфна Фан. — Това е взаимно обогатяване на културите, влияние и сливане на обичаите, това е чудесно. На мен по принцип Русия много ми харесва, обичам да чета Достоевски и да гледам руски филми.
Последната реплика все пак я сметнах за източна учтивост и не взех да го разпитвам какви руски филми е гледал. Седнахме и господин Фан ни наля чай.