— Какво Ви води на Формоза в тези прекрасни дни в началото на есента? — продължи Фан. — Освен интереса към нашата страна? Не, не, не отговаряйте, позволете ми сам да се досетя!
Позволихме му. Фан размишлява няколко секунди, отпивайки от чая на малки глътки, след което възкликна:
— Разбрах! Тигъра! Чух за битката, която е водил московският Патрул.
— Тигъра — признах си аз. Честно казано, комедията, която разиграваше Фан, не беше много по-добра от комедийното представление в хотела. Но тя все пак изглеждаше някак по-весела и жизнерадостна.
— Ужасно… ъъъ… същество — каза Фан. — Не съм сигурен, че думата „същество“ е подходяща, едва ли Тигъра има същност в нашето разбиране на тази дума. Но нали трябва да го наречем някак?
— Вие вече сте се сблъсквали с него — каза Арина.
Това не беше въпрос, но Фан закима с глава.
— Да, да, да… Стара и тежка история. Преди повече от осемдесет години… — Той за миг замълча и през престорената веселост проникна нещо искрено. — Имах приятел. Много добър приятел, бяхме неразделни. В наши дни биха сметнали, че сме любовници, а тогава на никой не му хрумваше подобно нещо… включително и на нас самите. Но в духовен план бяхме много близки, по-близки дори от братя или съпрузи.
Фан остави чашката и погледна Арина.
— Той беше пророк и първото му предсказание го чух само аз. Често пророците забравят какво са пророкували и си го спомнят едва след известно време. Но Ли помнеше пророчеството си. Така че ние можехме да го обсъдим двамата… и да решим какво да правим. Ли много се тревожеше от това, че аз също съм чул пророчеството, поради което съм обречен да стана жертва на Тигъра.
— Не смятахте ли да разкажете пророчеството на хората.
— Не — каза Фан. — Не смятахме. Не го е чул нито един човек… както и нито един Различен. Когато настъпи часът ми, ще го отнеса със себе си в Сумрака и ще го погреба там.
— Ясно — кимна Арина. И след кратка пауза добави — Бяха тежки времена.
— Времената никога не са леки — уточни Фан.
— Самото съществуване на Поднебесната като единна държава предизвикваше съмнение.
— Поднебесната и сега е разделена — каза Фан.
— Но навярно би могло да има и по-лош вариант — хитро попита Арина.
Фан си наля чай. После каза:
— Знаехме, че ако пророчеството остане с нас, ще дойде Тигъра. Летописите пазят предания… и се досещахме защо някои пророци се предпочели да умрат, без да кажат на никого какво са видели в бъдещето. Ние не искахме да умираме. И започнахме да търсим изход…
— Най-простият изход е да се промени пророчеството — каза Арина. — Аз също имах такъв случай. Пророчеството заплашваше… с много мрачно бъдеще Русия. Ние го казахме на хората, а после аз направих така, че да не се сбъдне.
— Значи това не е било пророчество, а предсказание — сви рамене Фан. — Изказаното пред хората пророчество не може да се отмени. То се сбъдва.
— Това беше пророчество и аз го промених! — изрече твърдо Арина.
Фан се замисли за миг. После погледна към Арина с някакъв друг поглед.
— Много съжалявам, уважаема госпожо Арина. Но пророчеството, достигнало до хората, се сбъдва винаги. Единственото, което може да се направи, е да се отсрочи, като се унищожи най-близкият и явен път за реализирането му. Но пророчество, което не се е случило навреме, само натрупва сила, и ще удари отново, даже с още по-големи последствия. Много съжалявам.
Клепачът на Арина потрепна. После върху бузите й избиха червени петна.
— Това са безсмислици!
— Уви, госпожо Арина. Както разбирате, навремето аз изучих много добре този въпрос. Нещо повече, продължих да го изучавам и по-късно. Ето, вече осемдесет години събирам цялата ми достъпна информация за пророчествата, Тигъра, възможностите да се промени пророчеството…
— Вие не може да знаете всичко! — Едва ли не за първи път виждах Арина да губи самообладание. — Не знаете какъв е моят случай! Пророчеството не се случи и няма да се случи!
— Не знам какво сте чули и сте направили навремето — наведе глава Фан. — И не смея да попитам, макар че… ако го споделите с мен, ще Ви бъда признателен. Но се запитайте сама — възможно ли е сега да се случи това, което сте се опитвали да предотвратите?
Настана тишина, чуваха се само пеещите в парка птички и цвърченето на някакви насекоми. Спомних си разказа на Арина.