— Принесохме му жертва. Няма нужда Тигъра да убива пророка, ако предсказанието е казано на хората и по този начин е задействан механизмът му. И ако пророкът е готов да умре, но да не разкрие пророчеството… ако Тигъра разбира, че е наистина така… той си отива. Той не е жесток. Той не наказва за оказването на съпротива. Той само се опитва да постигне резултат. Ако резултатът е невъзможен — Тигъра губи интерес към пророка.
— И ти уби най-добрия си приятел, за да покажеш на Тигъра, че пророчеството няма да стигне до хората… — прошепна Арина.
— Не. Аз трябваше да умра. Обмислихме всичко… — Фан се запъна. — Но Ли беше измислил нещо повече. Той ме измами. И направи така, че да го убия, пред очите на Тигъра, докато съм уверен, че ще загина аз самият. Това убеди Тигъра. Той разбра, че Ли принася себе си в жертва и осъзна, че никога няма да оскверня неговия подвиг и няма да повторя пророчеството му. Тигъра се обърна и си тръгна. На света постоянно се раждат нови пророци, и всеки от тях някой ден изрича онова, което може да преобърне човечеството надолу с главата. Тигъра си тръгна… — Фан замълча, но после все пак добави — На тръгване ми каза, че ми съчувства. Това беше трогателно. Аз също исках да умра, но Ли ме помоли да живея. Наложи ми се да живея.
— Почакай! — прошепнах аз. Думите на стария маг изведнъж пробудиха паметта ми. — Почакай, Фан, нещо не е наред. Нещо не се връзва. Аз… аз ти вярвам. По-точно, вярвам, че смяташ това, което казваш, за истина, и то изглежда като истина, но…
— Но? — Фан явно се заинтересува.
— Но ако Тигъра преследва пророците само за да ги подтикне да говорят… тогава защо искаше да убие момчето пророк в Москва?
— Той не е искал да го убие — изрече твърдо Фан. — Той го е подканвал. Карал го е да бърза.
— Когато се опитахме да защитим хлапето, Тигъра поиска от нас да си тръгнем. И каза… че пророчеството не трябва да бъде чуто.
Фан ме гледаше, без да мига. Погледът му изведнъж изгуби цялата си добродушност.
— Излъгал ли е? — попитах аз.
— Не. Тигъра не може да лъже. Сбъркал си. Не си чул думите му.
Пресегнах се в Сумрака… потрепнах, спомняйки си думите на Фан… наистина, как го правя? Как управлявам неведомите ми енергии, как извършвам онова, което се нарича чудеса? Не е важно, сега е важно дали е прав Фан, или не в приказките си за Сумрака…
— Дръж — казах аз, подхвърляйки към Фан отпечатък от паметта ми.
Фан се вторачи в пустотата, гледайки ни как стоим в сутеренния коридор на Патрула, на пътя на Тигъра…
— Немислимо — изрече бавно той. — Тигъра да не иска пророчество…
— Не се ли е случвало? — попитах аз. — Никога?
— Имало е случай… но мислех… че това е неразбиране и упорство… — Фан отново ме погледна. — Добре, че никой няма да чуе това пророчество.
— Защо?
— Плаши ме това, което може да е изречено.
— То може да бъде чуто — промърмори Арина. — Антон е хитрец… Съхранил е пророчеството, не знам как, но е запазил запис… почувствах това.
— Унищожи този запис — каза бързо Фан. — Не си играй с изначалната Сила.
— Изначалните Сили са Светлината и Мрака.
— Изначалната Сила е Сумракът! Всичко останало са само негови проявления! Унищожи записа! — Фан скочи на крака.
— Да не си посмял! — възкликна Арина, също изправяйки се. — Да не си посмял, Антоне! Ако… ако там има нещо, способно да отмени пророчеството? Да унищожи Тигъра?
— Оставете ме на мира! — изкрещях аз. И Фан, и Арина простъпваха към мен с такива трескави очи, че се изплаших. — Аз сам ще реша как да постъпя! Престанете!
Фан се спря. Тръсна глава, притисна ръка към челото си.
— Моля да ми простите… но това беше твърде странна новина. Моля да ми простите.
Но Арина не се спря. Приближаваше се към мен със ситни крачки, докато не ме достигна и не застана лице в лице срещу мен. Клепачите й потрепваха, очите й бяха безумни.
— Антоне… Антоне, трябва да изминем този път до края… Къде е този запис, Антоне? Къде е пророчеството? Ако не ни хареса, ще постъпим… като Фан и Ли… Ти ще ме убиеш и Тигъра ще се успокои…
— Той няма да се успокои — казах аз, отблъсквайки Арина. — Защото ти не си ми най-добрата приятелка и твоята смърт няма да докаже нищо на Тигъра. Успокой се, не бива да се избързва, не бива да се извърши нещо лошо…