Вместо да оправям старите заклинания, аз предпочетох да направя ново, „ледена кора“, разкъсвайки обхваналите мозъка ми нишки.
— Антоне… — жално каза Арина, без да направи опит да стане. — Защо?
— Стой далеч от разума ми, вещице — казах аз. — Сам ще реша как да постъпя.
— Антоне, но аз само исках… — започна тя. За щастие, този път очаквах, че ще се опита да ме баламоса, и ударът на „Доминантата“ се разтвори безследно в „Дъговата сфера“.
— Престани! — възкликнах аз. — Достатъчно! Ти загуби!
Фан стоеше до мен, все повече и повече увеличавайки „щита на мага“. И, изглежда, призоваваше някого.
— Дай ми я! — изкрещя Арина. Тя не стана, но по някакъв начин се оказа на крака, сякаш самата земя я е подхвърлила във въздуха. Очите на Арина пламтяха, ръцете й бяха протегнати към мен — и аз почувствах как портфейлът ми в джоба се дърпа, опитвайки се да се измъкне и да полети към вещицата.
Ударих я с „Пресата“. Във всяка друга ситуация бих имал достатъчно чиста Сила, за да поваля Арина, да я удържа и да я спра.
Но тя също беше Висша. И ако „Фуаран“ ме беше направил маг извън категория по случайност, то Арина явно беше работила дълго и упорито върху себе си. Тя отби моята „Преса“ с махване на дланта, цветните орхидеи зад гърба й сякаш са взривиха, а от беседката излетя една колона. Ох, ненапразно Фан беше решил да не се срещаме в музея!
Стоях, леко приведен, и чаках какво ще последва.
Колкото и да бе странно, това не беше съвсем атака. Арина се възползва от „Тройния ключ“ — но с такава сила, че цялата ми ментална защита се пропука и поддаде.
— Разбери ме! — извика Арина.
Наистина я разбирах. Чувствах болката й от извършеното някога. Омраза към собствената й самоувереност и собствената й страхливост. Нежелание да се сражава с мен — и готовност да се бие докрай.
Но цялата работа беше там, че не възнамерявах да й давам пророчеството, без да обмисля този въпрос както трябва.
— Разбери ме и ти! — парирах аз, запращайки „тройния ключ“ в отговор.
Това беше най-нелепото сражение в живота ми. Ние стояхме един срещу друг, преизпълнени със Сила, с треперещи на върха на пръстите смъртоносни заклинания — и не изпитвахме помежду си никаква омраза, разбирахме се взаимно до дълбините на душите си…
А после изведнъж всичко наоколо се изпълни с пукоти и от отворилите се портали започнаха да се изсипват Различни.
Фан беше извикал Инквизицията.
Арина прецени ситуацията моментално. Порив на огнен вятър удари във всички посоки, по-скоро отвличайки вниманието, отколкото реално да се опитва да задържи Инквизиторите. После видях усмихващата се Арина, застанала насред огненото кълбо и облечена в голям за нея размер мъжки панталони и сако. Мъчително бавно, както ми се стори, макар че това едва ли отне повече от секунда, Арина извади с дясната си ръка от джоба на сакото портфейла — моя портфейл! — отвори го, върху дланта й изскочи флашката… и Арина изчезна. Портфейлът ми остана да виси във въздуха за миг, като в анимационен филм, после падна.
Вероятно Арина беше стискала през цялото време Минойската сфера в лявата си ръка.
Наведох глава, оглеждайки себе си.
Да… на Арина тази дълга пола и лазурна блуза й стояха по-добре. При това дрехите й явно ми бяха малки и се пръскаха по шевовете.
— Стой! — извика един от инквизиторите, когато се наведох за портфейла си.
— Господин Антон Городецки се противопостави на престъпницата и в нищо не е виновен — изрече бързо Фан. — Към него не може да има никакви претенции!
Или Фан се ползваше с неоспорим авторитет, или Инквизиторите мечтаеха твърде много да хванат Арина, но те изчезнаха в отварящите се портали до един, всичките петима или шестима.
— Безполезно е — казах аз, стискайки портфейла си в ръка. — Минойската сфера не може да се проследи. Там ще има цяло дърво от фалшиви следи, разклоняващи се до безкрайност.
— Те са длъжни да опитат — учтиво каза Фан. — Това им е работата. Да ви помогна ли с дрехите?
— Ще се справя — намръщих се аз. — Ще си сложа фалшив образ, а в хотела имам резервни.
— Много елегантно заклинание — продължи Фан. — Не мога да си представя само с каква цел е било създадено.
— Арина е такава шегаджийка… — Седнах и си налях от чая. — Виж я ти старата вещица… все пак ме измами…
— Но Ви остави документите и парите.