— Нощен патрул, всички да излязат от Сумрака — казах аз с отегчен глас.
Много се надявах, че вампирът ще се озъби и ще се хвърли към мен. Или ще хукне да бяга. Или ще започне да крещи, че не е направил нищо лошо, просто се е поцелувал със симпатична девойка…
Вампирът спря да се целува, внимателно остави девойката — тя застина като кукла — и е известна обида попита:
— Какъв е проблемът, всъщност?
— Антон Городецки, московски Нощен патрул — казах аз, вече досещайки се за всичко. — Покажете регистрацията си.
— Добър вечер — изрече учтиво вампирът, откопчавайки якето си. Светлосините линии на регистрационния белег светеха слабо през ризата. — Много ми е приятно да се запознаем, Антоне. Чувал съм много за вас.
— Денис Любимов, вампир, шесто равнище — изрекох аз, прочитайки белега. — Задържан сте за нелицензиран контакт с човек.
— Защо веднага „нелицензиран“? — обиди се Денис. — Ето!
Тънкият лист „пергаментна“ хартия се разтвори в ръката му. Можеше дълго и досадно да сверявам цифрите, подписите, печатите, магическите знаци… Само че и така виждах, че лицензът е истински.
— Тя няма и петнайсет години — кой знае защо казах аз.
— А аз съм на двайсет — кимна Денис. — Лицензите започват да ги издават от дванайсет, ако в семейството няма Различни от първа степен на родство. Всичко е законно.
Саша зад гърба ми задиша тежко.
— Това е Ваше право — рекох аз без никаква интонация. Погледнах под краката си — и синият мъх пламна, сякаш са го залели с керосин и са го запалили. — Но Вие сте съвсем млад, Денис. Не оспорвам правата Ви, но бих искал да напомня, че мнозина вампири живеят по цели векове, без да използват лиценза си за лов. В замяна могат да Ви бъдат предоставени най-различни видове преференции съгласно съглашение шейсет и четири — седемнайсет от трети юли…
— Прочел съм и съм подписал всички необходими документи, знам правата си и задълженията си — каза вампирът учтиво. — Мога да потвърдя още веднъж, че всичко ще бъде извършено с максимална хуманност, безболезнено и бързо. А сега бих искал да ви помоля… господа патрулни… да излезете от Сумрака!
— Защо? — възкликна неочаквано Александър. — А, защо? Кажи ми, вампирска мутро!
Обърнах се и хванах здраво Саша за рамото. Само това ни оставаше, жалба на вампир в Дневния патрул по повод непровокирана обида и дискриминация…
Но това беше съвременен вампир, млад, учтив и сдържан.
— Защото такива са законите на природата — поясни любезно той. — Защото хората непрестанно и с огромно удоволствие се изяждат взаимно. Най-често образно казано, но много по-жестоко и болезнено, отколкото вампирите и върколаците. Аз не съм си избирал съдбата, не съм си избирал начина на живот… или смърт, ако предпочитате. Но нямам намерение и да се правя на овца, бидейки вълк. А сега ни оставете… Зовът отслабва, девойката може да дойде в съзнание и да се уплаши, и вие ще сте виновни за това!
— Запомни едно — казах аз, без да се обръщам. — Ти може и да си вълк, но ние сме вълкодави.
Вече излизах от Сумрака, мъкнейки Александър след себе си, когато чух подхвърленото подире ни:
— Баща ми имаше ирландски вълкодав, хубаво куче. Само дето не живеят дълго.
Наложи ми се да хвана Александър за яката и да го притисна към парапета, иначе той щеше да се върне обратно в Сумрака.
— Та той… той… — вилнееше младият патрулен.
— Ни се подиграваше и ни провокираше, особено теб — казах аз. — Успокой се. В правото си е.
— Но той сега ще убие девойката!
— Да, най-вероятно — кимнах аз. Извадих цигара, запалих. — Знаеш ли колко хора в Москва загиват за една нощ? И, между другото, повечето съвсем не ги убиват Различни, а самите хора.
— Но…
— Ние не сме рицари, търсещи девици в беда — казах аз.
— Ние сме полиция! Ние пазим и защитаваме!
— Не, ние не сме дори полиция. Ние сме бюрократи, следящи да се съблюдават закони, които не се харесват на нас самите. Ние сме кучета, които пазят стадото от вълците, но не хапят пастирите, които вечер пекат шашлик. Успокой се.
Александър отстъпи крачка назад, гледайки ме ужасено. После поклати глава и изрече с неподправено отвращение:
— Не вярвам. Не, не вярвам, честна дума! Вие, Антон Городецки… та Вие сте герой, Вие толкова пъти сте правили такива неща… разказвали са ни на уроците, гледал съм учебни филми, как Вие…