— В учебните филми играят актьори — казах аз. — А на уроците се разказват легенди.
Зад гърба ми се разнесе шумолене. Във въздуха се появи увисналото тяло на девойката. Увисна за секунда — а после прелетя през парапета и се устреми към водата.
В следващата секунда се появи вампирът. Той беше с розови бузи, бодър и красив. Леко навеждайки глава, сякаш за да се сбогува, той се обърна и се понесе с немислима скорост по моста, надалеч от нас.
Под краката ни едва чуто изпляска студената кална река Москва.
Александър ме изгледа със стъклен поглед.
— Помниш ли как ти казвах, че е важно да разбереш трябва ли да скачаш, или не? — попитах аз.
Александър мълчеше.
— В това се състои целият проблем — поясних аз. Изплюх цигарата през парапета — и скочих подир нея.
Реката ме удари в краката с противна тежка пихтия, която мигновено се разреди и се превърна в ледена есенна вода. Гмурнах се, отворих очи, погледнах светещите праз водата огънчета. Ако не се вглеждам, можех да си помисля, че са звезди…
Тялото на девойката бавно потъваше през водата от огънчета. Направи само две загребвания, когато чух оглушителен плясък — още едно тяло беше паднало във водата.
— Ти да не си глупак? — попитах, след като се убедих, че Александър е спрял да плюе вода. — Защо скачаш, щом не умееш да плуваш?
— Ти… ти нали… каза… — простена той, надигайки се.
— Какво съм казал?
— Че… трябва…
— Че трябва винаги да разбираш какво правиш — напомних му безмилостно аз. — Та ти си маг. Различен. Светъл. Точно ти да си глупак е особено срамно!
Бях измъкнал Александър и девойката от водата против течението, там, където имаше по-малко народ — възможностите на Различен позволяваха подобни фокуси. Седяхме на калното крайбрежие, край парка, срещу чудовищната статуя на Колумб, към която беше прикрепена главата на Петър Първи. Петър-Христофор презрително се взираше над главите ни в своята желязно-бронзова далечина.
— Девойката… — простена Саша.
— Лежи ей там — кимнах аз. — Измъкнах ви и двамата. Благодаря, страшно ми помогна…
— Тя жива ли е? — попита Саша с надежда.
— Не е мъртва — отвърнах аз, гледайки аурата й.
— Какво? — Саша най-накрая седна нормално и се огледа. — Този гад…
— Можеше да я убие. Но аз го ядосах, с твоя помощ. Така че тя не е мъртва… ще бъде вампир.
Покрай нас премина някаква мрачна двойка — солиден мъж с костюм и вратовръзка и още по-едър мъж с костюм с малко по-голям размер от необходимия и с дебел врат. Машинално разтворих Сфера на невнимание, за да прикрия бледата девойка, но притежателят на дебелия врат въпреки това завъртя глава и прекара ръка под сакото си. Добрите телохранители са такива, те ни усещат нас, Различните…
— Какво ще правим? — попита Саша.
— Първо ще се подсушим — казах аз. — Помниш ли заклинанията? Браво. Второ, ще станем, тук е кално и студено, ние сме още млади мъже, не ни трябва простатит. Трето, аз ще си отида вкъщи, ще се изкъпя и ще легна да спя.
— А аз? — попита тихо Саша.
— Ти ще останеш да чакаш девойката да дойде в съзнание. Засега повикай Дневния патрул… Кажи им: „ситуация шест, без усложнения“. Ако не помниш номера или те е гнус да говориш с Тъмните — помоли нашия диспечер. Мобилният ти цял ли е?
— Той е защитен със заклинание…
— Умник. Докато Тъмните дойдат, а те няма да се разбързат особено, поговори с девойката. Обясни й, че я е ухапал вампир, че сега тя също ще стане такава… всъщност вече е станала… вампир. Е, правата и задълженията… Ще я предадеш на Тъмните, те ще й намерят учител. Например същия този Денис. И това е — на този етап работата ти ще е приключена.
Станах, изтръсках се. От дрехите ми се вдигаше воняща на гнилоч и нефт пара. Добре, че бях с яке, хубавият костюм не може да се изчисти от московската река дори с магия…
Мерцедесът с господина и неговия охранител вече потегляше от паркинга. Вдигнах ръка, изпращайки лека заповед. Тук нямаше да са достатъчни реморализация или дори „Диханието на Тереза“…
Мерцедесът леко намали. Отворих задната врата — собственикът на колата седеше до шофьора, по удивителния маниер на родните новобогаташи от средна ръка.