— Засега карай по крайбрежната — наредих аз на охранителя. И преди да затворя вратата, извиках на Александър — Да, между другото, взе си изпита. Утре можеш да си отдъхнеш, да дойдеш на себе си. Аз в такива случаи се напивам, а ти можеш да измислиш нещо твое си. А вдругиден — в Оперативния отдел. Приет си на работа.
Този ден Хесер още от сутринта беше в приповдигнато настроение. На оперативката се усмихваше, разказа малко не на място смешен, но пошличък виц, и изведнъж увеличи бюджета на Научния отдел за следващото тримесечие. Прегърна игриво Олга, която просто минаваше наблизо, изпрати Игнат в командировка в Лвов „за обмяна на опит“, макар че всички прекрасно знаеха, че Игнат е родом оттам и просто иска да навести роднините и приятелите си.
Разказът ми за изпита на курсанта Александър също беше приет благосклонно. Единственият въпрос също беше очакван.
— А сигурен ли си, че за девойката не е било по-добре да умре, отколкото да стане нежива? — попита шефът, играейки си с химикалката.
— Не съм сигурен — отговорих честно аз. — Но нямах възможност да я попитам, а не исках да решавам вместо нея. В края на краищата, до пълното преобразяване ще има достатъчно време с относително здрава психика. И ако тя вземе друго решение… А виж, на Александър ще му е крайно полезно да осъзнае, че невинаги действията водят до желания резултат. Сигурен съм, че всичко разбра.
— Убедително — кимна Хесер и се подписа със замах върху заповедта за зачисляване на Александър на щат.
Общо взето, днес от Хесер можеше да се изкрънка всичко или почти всичко. От което се опитах да се възползвам, забавяйки се, когато народът започна да се разотива.
— Въпроси, Антоне? — попита Хесер, отваряйки ноутбука си.
— Да, един. За Еразъм.
— Досети ли се как да откриеш пророчеството му? — поинтересува се Хесер.
— Засега не, макар че се появи една идейка. Но тук всичко е толкова взаимосвързано… Борис Игнатиевич, кажете, а онзи бонзай, който му подарихте… можете ли да кажете що за магия е скрита в него?
— Не — отсече Хесер.
Е, от опит глава не боли…
— Аз изобщо не бих вземал присърце това древно пророчество — продължи Хесер, без да ме поглежда. — Или е прокиснало и не се е осъществило, или отдавна се е случило. Виж, онова, което искаше да каже момчето, би ни било много по-интересно да го узнаем.
— Арина ме завъртя около пръста си… — отново се покаях аз. — Но аз самият не съм сигурен, че там, на флашката, имаше нещо…
— Изхождайки от неписания закон, че винаги се случват неприятности, там е имало нещо… — Хесер въздъхна и затвори ноутбука. — Седни, Антоне. Да поговорим. Разбирам какво те тревожи.
— Пророчеството на Арина — признах си аз. — Поточно, на приятелката й… А ако тя е права и пророчеството сработи?
Хесер сви рамене.
— Може и да е права и пророчеството да сработи. Може и да е сработило, въпреки уловките й — немците са превзели Малорусия, японците са нахлули в Сибир, болшевиките са били бесени…
— Войната е продължила девет години?
— Първата световна е започнала в хиляда деветстотин и четиринайсета, Гражданската война в Русия е завършила през хиляда деветстотин двайсет и трета. Ще ги сметнеш ли сам?
— Завършила е в двайсет и втора — продължих да упорствам аз.
— Ох, тези историци! В Якутия, на Камчатка и в Чукотка — през двайсет и трета! — изрева Хесер. — С кого спориш? Ти бил ли си там? А аз през двайсет и трета се сблъсках с казаците на Бологов и с техния шаман! А след това басмачите още колко време безчинстваха…
— Не споря за това — казах аз примирено. — Ако смятаме от четиринайсета до двайсет и втора, стават точно девет години.
Хесер замислено вдигна ръце и започна да отмята пръсти. После ме погледна и почервеня.
— Тогава за какво спориш? Всичко се е случило!
— Не всичко — казах мрачно аз. — Третина ще загине от глад…
— Гладът в Поволжието, Казахстан, Малорусия… Не е една трета, естествено, но да оставим на пророците правото да нагнетяват трагичност.
— А останалите ще се разтворят в света.
— А какво, коя страна сега не се разтвори в света? — Хесер учудено вдигна вежди. — Глобализацията, Антоне! Всичко се разтвори във всичко! В Париж влязох в тоалетната — на стената бяха изписани надписи на дванайсет езика!
— Москва ще загине, от пламък обзета…