Хърбърт Уелс
Новият ускорител
Ако има човек, който търси игла, а намира жълтица, това е без съмнение моят добър приятел професор Гибърн. Чувал съм, че някои изследователи правели открития, които те самите не са очаквали, но едва ли до такава степен като моя приятел. Той наистина откри, този път без капчица преувеличение, препарат, който ще направи революция в живота на хората. Всъщност искаше да открие само някакво лекарство за стимулиране на цялостната нервна система на изтощени хора, за да бъдат в крак с устрема на нашия век. Самият аз вече няколко пъти съм опитвал новото лекарство и, затова най-добре ще бъде да опиша въздействието му върху моя организъм. По-нататък ще ви стане съвсем ясно какво удивително въздействие оказва то на всички, които търсят нови и неизпитани усещания.
Както е известно на мнозина, професор Гибърн е мой съсед във Фоукстън. Ако не ме лъже паметта, в края на 1899 година негови снимки от различни възрасти бяха поместени в „Стренд Мегъзин“ — невъзможно ми е да проверя точната дата, защото някой е взел този брой от дома ми и още не го е върнал. Читателят навярно си спомня високото чело и необикновено дългите черни вежди, които придават на лицето му мефистофелска осанка. Той живее в една от онези приятни самостоятелни къщи с неустановен стил, които правят още по-интересна западната част на Ъпър Сандгейт роуд. Къщата му има островръх фламандски покрив и мавританска портичка на двора. Когато си е у дома, той работи в стаята с еркерен прозорец, където не една вечер сме пушили и разговаря ли. Той е голям шегобиец, но обича да говори за заниманията си; с една дума, професорът е от онези хора, които намират опора и стимул в разговорите, поради което имах възможността да проследя стъпка по стъпка създаването на „новия ускорител“ още от най-ранния му стадий. По-голямата част от експериментите естествено не са проведени във Фоукстън, а на Гауър стрийт, в разкошната нова лаборатория до болницата, в която той пръв започна да работи.
Както знаят всички или поне всички осведомени хора, специалността на Гибърн, поради която той си спечели голяма и заслужена слава сред физиолозите, е въздействието на лекарствата върху нервната система. А в областта на сънотворните, успокоителни и анестетични средства казват, че той е ненадминат. В химията професорът също се ползува със значителен авторитет, а предполагам, че в неясната и сложна плетеница от загадки по въпроса за ганглийната клетка и осевата тъкан съществуват малки изяснени звена — пак негова заслуга; проблясъци, които ще останат скрити за всички хора, докато той не пожелае да обнародва резултатите си. През последните няколко години професорът работи с особено усърдие по въпроса за възбудителните средства и още преди да открие „новия ускорител“, вече бе постигнал големи успехи. Медицинската наука трябва да му бъде благодарна поне за трите различни и напълно безвредни укрепващи средства с несравними достойнства за лекарската практика. В случаи на изтощение препаратът с название „Гибърн Сиръп В“ е спасил според мене повече хора, отколкото някоя спасителна лодка край морския бряг.
— И все пак не съм доволен от тези средства — сподели той с мен преди около година. — Те или усилват централната двигателна система, без да засягат нервите, или просто увеличават енергията на организма, като намаляват нервната проводимост. При това всички имат неравномерно и локално въздействие. Едно възбужда дейността на сърцето и вътрешните органи, а оставя мозъка в абсолютна апатия; друго влияе на мозъка като шампанско, а не подобрява с нищо слънчевото сплитане. Това, което искам аз и което, ако изобщо е възможно за човешките способности, смятам да постигна, е средство за възбуждане на целия организъм, което за известно време ще повиши тонуса от главата до петите и ще увеличи силите ни два… или даже три пъти повече от силите на другите хора. Какво ще кажете, а? Ето такова нещо искам да открия.
— Но то би било много изморително за хората — забелязах аз.
— Без съмнение. И ще се налага да ядете двойно или тройно и всичко останало да вършите пак така. Но само си помислете какво ще бъде. Представете си: взимате едно такова шишенце — той вдигна едно зелено стъкълце, за да се аргументира. — В това безценно шишенце се крие силата да мислите два пъти по-енергично, да се движите два пъти по-бързо и да вършите два пъти повече работа за дадено време в сравнение с обикновеното.
— Възможно ли е това?
— Според мен, да. В противен случай напразно съм загубил цяла година. Тези различни препарати от хипофосфати например показват, струва ми се, нещо от този род… Достатъчно е да подействува само един път и половина.