Хети вече имаше пълен достъп до мрежата, затова когато на детето му наредиха да мирува и да остави дамата на мира, Марина започна да убива времето с помощта на музика и картинки. Сестра ѝ беше качила нови семейни снимки. Ето я новата ѝ племенница, ето го и стария ѝ племенник. Ето го девера ѝ, Арун. Ето я майка ѝ, седнала на стола си, с абукати, закачени към тръбички, които се вият от опаката страна на дланите ѝ. Усмихва се. Марина беше доволна, че не може да види безвъздушните планини и суровите, празни морета. В сравнение с тези шарени листа, млечносиньото небе и морето, тъй наситенозелено и пълно с живот, че тя почти можеше да го подуши, луната щеше да изглежда като оголен, бял череп. Докато беше във влака, Марина можеше да си представя, че е у дома, на Земята. А когато слезеше, щеше да бъде заобиколена от дърветата и вулканите на Каскадия.
„Мама започва нов курс във вторник.“ Кеси никога не би молила за пари направо, но молбата в думите ѝ се усещаше ясно. Медицинските сметки на майка им бяха станали причината Марина да замине за луната. Големия Бум на луната! Всички протягаха ръце към нея. Всички, през всяка секунда от всеки ден. Марина преглътна гнева си. Лунарианците не се поддаваха на емоциите си. Ако всички започнеха да се държат така, както се чувстваха отвътре, градовете щяха да се превърнат в морги, преди да падне залез.
Влакът забави ход, когато навлезе в Жоао де Деус. Пътниците вече събираха багажа си. Според указанията на Хети, трябваше да се яви пред охраната на Платформа 6, откъдето трамваят за частен превоз щеше да я откара до мястото. Марина усети порив на ентусиазъм. За първи път се замисляше до какво ще я заведе този трамвай: Боа Виста, легендарният дворец от градини на рода Корта.
Антуражът слизаше по стълбището пред Съдебна зала три. Ариел Корта никога не оставаше без тълпа от обожатели, настойчиви молители за внимание, потенциални клиенти и потенциални ухажори от всички полове. „Привлекателна“ е първото нещо, което хората казваха за нея. Родът Корта никога не се беше славел с особена красота, но нямаше такова нещо като грозен бразилец и всяко от децата на Адриана привличаше погледа — повече или по-малко. Привлекателността на Ариел се криеше в осанката ѝ; маниерите ѝ се отличаваха с изисканост и непоколебимост, с хладнокръвна увереност. Превръщаше се във фокус на вниманието, където и да се намираше. Колегата ѝ, Идрис Ирмак, си проби път до нея през целувките и поздравленията.
— Можеше да умреш.
Камери с размерите на насекоми жужаха над главата на Ариел.
— Не, не можеше.
— Той щеше да те насече на парчета.
— Така ли мислиш?
Ръцете на Ариел грабнаха Идрис над китката и заключиха лакътя му в желязна хватка. Най-малкият натиск от нейна страна щеше да прекърши ставата като клечка. Антуражът възкликна в един глас. Камерите се спуснаха надолу, за да заснемат сцената по-отблизо. Това беше просто сензационно. Клюкарските мрежи имаше да го предъвкват с дни… Отпускане. Идрис разтърси ръката си, за да я облекчи от болката. Всички деца от рода Корта се обучаваха в изкуството на бразилското джиу-джицу от школата Грейси. Адриана Корта вярваше, че всяко дете трябва да владее поне едно бойно изкуство, да свири добре поне на един музикален инструмент, да говори три езика, да чете и да разбира ежегодните доклади за продукцията и финансите и да танцува танго.
— Щеше да му се наложи да ме нареже на парченца. Мислиш ли, че бих рискувала такъв ход, ако не знаех, че Муньос ще капитулира?
Идрис разпери ръце, сякаш искаше да каже: „Обясни ми откъде си била толкова сигурна.“
— Членовете на рода Аляум бяха клиенти на Макензи, докато Бетейк Аляум не обиди Дънкан Макензи, като отказа да се ожени за Танзи Макензи — обясни Ариел. Антуражът поглъщаше думите ѝ с благоговение. — Родът Макензи оттегли подкрепата си. А без тази подкрепа, ако Аляум ме беше одраскал дори, постъпката му щеше да бъде равнозначна на това родът му да обяви вендета на рода Корта, без родът Макензи да им пази гърба. Което те не могат да си позволят. През цялото време настоявах за процес чрез битка, като знаех, че нямат избор, освен да се съгласят.
Ариел спря пред вратата на Адвокатската зала и се обърна към антуража си.
— А сега, ако ме извините, трябва да отида на партито по случай лунното бягане на племенника си — и със сигурност не мога да се появя в този вид.
Съдия Нагаи очакваше Ариел в Адвокатската зала с бутилка с джин с десет билки.