Жоао де Деус бе град на работници и Адриана никога не би пожертвала печалбите за един ден, като го обяви за всеобщ празник, но много от жителите все пак си бяха взели по няколко минути отпуск, за да поздравят Първата дама на хелия. Наблюдаваха как група мотори изпраща семейство Корта надолу по проспект Кондакова, чак до входа на хотела, който Лукас беше запазил за официалния обяд. Някои аплодираха, други махаха с ръце. Адриана Корта вдигна едната си ръка, за да поздрави тълпата. Малки, безшумни перки бавно тласкаха огромни балони с формата на анимационни герои над квадрант Сао Себастиао като някакъв божествен цирк. Адриана погледна нагоре, когато сянката на Емкат Зу премина над нея, и се усмихна.
Хората на Хейтор Перейра бяха прекарали дни в дискретна работа, за да обезопасят хотела. От сутринта пък бяха започнали да претърсват всички посетители, макар че внимаваха да не привличат внимание. Когато семейство Корта влязоха вътре, останалите присъстващи заръкопляскаха; всички глави се обърнаха към тях. Адриана започна да обикаля между гостите — от лице на лице, от разкошна рокля на разкошна рокля, от целувка на целувка. Синовете ѝ — красивите ѝ синове — бяха облекли най-хубавите си костюми. Ариел закъсняваше — както за всички останали събития, свързани със семейството. Лукас беше видимо раздразнен от това, но все пак не можеше да отговаря за поведението ѝ. В този свят нямаше полиция — дори семейна.
Беше пълно с роднини — както близки, така и далечни. Лусика Асамоа, която открай време беше любимката на Адриана сред всички останали о̀ко, я прегърна топло. Братовчеди — кръвни и по брак; семейство Сор — роднини от страната на Карлос; представители на по-малките кланове; родове, с които ги свързваха ника. След тях — знаменитости от светските и политическите кръгове. Орелът на Луната вече им беше поднесъл извиненията си — Орлите никога не приемаха поканите за празненствата по случай рождените дни на Адриана. Рожденичката пристъпваше между членовете на семейство Асамоа, дошли от Тве, безупречните Сун от Палата на вечната светлина и големците от Воронцов леко и елегантно, сякаш танцуваше валс. После премина към по-малките семейства, модните икони и знаменитости, репортерите, аморите и о̀ко. Другарите на Лукасиньо от лунното бягане също присъстваха, макар че явно се притесняваха и внимаваха да не се отдалечават от собствената си компания. Адриана Корта имаше какво да каже на всекиго. Присъствието ѝ даде начало на стотици разговори и запознанства.
Последни — политиците. Бюрократите от КЛН, деканите от Университета във Фарсайт. Имаше и актьори от популярните сапунки, няколко по-известни музиканти, архитекти и инженери. Адриана винаги канеше колкото може повече инженери на рождените си дни. Представителите на различните медии също не бяха пренебрегнати: репортери за социалните мрежи, модни критици, автори на често споделяни статии. Религиозното съсловие бе представено от Кардинал Окоги, Великия Мюфтия на Тайеб, Абот Сумедьо и облечените от глава до пети в бяло Сестри на Господарите на Настоящето. Ирма Лоа направи реверанс пред покровителката си.
Ариел се появи до майка си. Последваха целувки и извинение, което Адриана посрещна с небрежно махване на ръката.
— Благодаря.
— Ако бях пропуснала осемдесетия ти рожден ден, ти никога нямаше да ми простиш.
— Не за това ти благодаря.
Ариел разпъна електронната си цигара с щракване и потъна в партито.
Адриана вдигна поглед, изпълнен с внезапна радост: музика. Боса нова. Гостите се отдръпнаха, за да ѝ сторят път, когато се отправи към източника ѝ.
— Същите музиканти, които свиреха на тържеството по случай лунното бягане на Лукасиньо — отбеляза тя. — Прекрасно.
Лукас се появи до едното ѝ рамо. През цялото време внимаваше да не се отделя на повече от две крачки от майка си, независимо от сложния социален танц, който тя танцуваше между гостите.
— Ще изсвирят всичките ти любими парчета, мамо. Старите песни.
Адриана го погали нежно по бузата.
— Добро момче си ти, Лукас.
Уегнър Корта влезе в ресторанта със закъснение. Все не можеше да се намести удобно в чисто новия официален костюм. Бе принтиран по мярка, но все пак се усещаше, сякаш е зле скроен — бе стегнат на места, където трябваше да бъде свободен, и триеше грубо кожата му там, където трябваше само да я докосва.
— Лобиньо! — поздрави го Рафа възторжено с широко отворени обятия. Последва силна прегръдка и тежки потупвания по гърба. Уегнър трепна. Мъжки дъх. Можеше да назове съставките на всеки коктейл, който брат му бе смогнал да изпие досега.