Адриана седна на мястото си. Отвсякъде я заобикаляха втрещени от изненада лица. Всички гости в залата, включително тези на нейната маса, я бяха зяпнали смаяно. Всички, освен Дънкан, който се наведе към нея и прошепна:
— Мисля, че направих много добре, като се появих — макар и без покана.
Адриана се засмя в отговор — леко, но звънко и радостно, почти като младо момиче. Безгрижен смях. Ариел се беше навела през масата, Рафа се бе изправил на крака, Карлиньос и Уегнър — също. Всички задаваха въпроси един през друг, докато едно силно, уверено плясване с ръце не усмири шумния хаос. Лукас се беше изправил на крака, вдигнал длани пред себе си, и ръкопляскаше. Чифт ръце в другия край на залата последваха примера му; после заръкопляска трети, четвърти. Накрая всички заръкопляскаха, изправени до местата си. Адриана стана и се поклони усмихнато.
Последен спря да ръкопляска Лукас.
След като шокът се поуталожи, започнаха въпросите.
Хелен де Брага смогна да прошепне бързо в ухото на Адриана, преди да пристигне Ариел:
— Не каза ли, че съобщението е прекалено мрачно като за рожден ден?
— Казах само, че се оттеглям — отговори Адриана и стисна ръката на старата си приятелка. — После.
Ариел целуна майка си.
— За миг си помислих, че ще оставиш поста на мен, и бях ужасена.
— О, мила моя — каза меко Адриана, а после се обърна по-рязко към антуража си:
— Уморена съм. Днешният ден бе много натоварващ. Искам да си вървя.
Хейтор Перейра повика кордон от телохранители, които изпратиха Адриана към вратата и я отдалечиха от непрекъснатите въпроси на гостите ѝ.
— Поздравления за успешното пенсиониране, сеньора — каза Хейтор, — но ви напомням за въпроса с моето назначение. За никого не е тайна, че Лукас иска да се отърве от мен.
— Аз се грижа за хората си, Хейтор.
Охранителите се отместиха, за да направят път на Рафа. Зад него вървеше Лусика. Рафа прегърна майка си.
— Благодаря ти — каза той. — Няма да те разочаровам.
— Обмислях това решение дълго и усилено — отговори му Адриана и го погали по бузата.
— Решение? — попита той, но Лукас вече се бе озовал до тях и прегръщаше майка си силно.
— Какво те прихвана, мамо?
— Драматичните моменти са ми слабост.
— Пред онзи Макензи.
— Така или иначе щеше да разбере. Новините успяват да обиколят този свят за секунди.
— Все пак, той е главен изпълнителен директор на Метали Макензи. Опитаха се да убият Рафа.
— А аз му дадох дума, че няма да се връщаме към старите дни на корпоративната война.
— Мамо, ти вече не си хведжанг.
— Не му дадох думата си като хведжанг.
— Ще нарушат обещанието си. Дънкан Макензи може и да е дал своята дума, но баща му не прощава. Макензи си връщат тройно.
— Имам му доверие, Лукас.
Лукас стисна пръсти и наведе глава, но Адриана знаеше, че не е съгласен с нея. След него дойдоха Карлиньос, Уегнър, мадрините и децата. Адриана вървеше покрай шпалир от усмихнати лица и звънки овации. На вратата забеляза фигура, скрита сред ориенталските дървета.
— Пуснете ме да мина.
Ирма Лоа вдигна разпятието, окачено измежду мънистените ѝ броеници. Адриана се наведе и го целуна.
— Кога ще им кажеш? — попита Ирма.
— Когато се уверя, че наследството ми е в сигурни ръце — каза Адриана.
Спътниците слушаха разговора им — но, макар че можеха да чуят шепота, не можеха да разберат кодираните съобщения. Ирма извади една бутилка и поръси Адриана със светена вода.
— Благословена да си ти и семейството ти, и всичките ви начинания — от свети Иисус и Мария, Йероним, свети Георги и свети Себастиан, Космос и Деймиан и Господарят на Гробищата, света Барбра и света Ана.
Такситата се плъзнаха в лобито с тиха прецизност.
Високите обувки на Ариел бяха великолепни — и, макар и неудобни, придаваха енергичност на походката ѝ, докато вървеше към лобито. Но Марина идваше от земята, а ѝ беше закалена допълнително от работата си на повърхността, и я сграбчи с лекота над лакътя.
— И на мен не ми харесва, но майка ти ми заповяда…
Ръка, сграбчване, извиване и тялото на Марина полетя във въздуха — ако бе останала на място, рязкото извиване щеше да счупи ръката ѝ или да я извади от раменната става. Партито се завъртя рязко пред погледа ѝ и тя тупна тежко по гръб на полирания дървен под.