Джейд Сун отново стоеше зад Робърт.
— Рожденият ѝ ден. Изпя ли ѝ „Честит рожден ден, мила Адриана“?
— Не пред нея — каза Дънкан, като хвърли поглед към Джейд.
— Всичко, което кажеш на Робърт, можеш да кажеш и на мен — отвърна му тя. — Със или без спътници.
— Именно — съгласи се с нея баща му. — Мислех, че вече сме станали за посмешище, а ти ми доказа, че има още накъде. Да отидеш на празненството по случай рождения ѝ ден, Боже мили.
— Разговарях с нея — като Дракон с Дракон.
— Разговарял си с нея като страхливец със страхливка. Ще усмириш хората ни? Нашите хора? Що за жалка, страхлива сделка е това? Готов си да ни оставиш с вързани ръце, докато онея разбойници ни изхвърлят голи и боси отвън, на повърхността. По мое време знаехме как да се оправяме с враговете.
— Това е било преди четиридесет години, татко. Преди четиридесет години. Луната вече не е същата.
— Луната не се променя.
— Адриана Корта се оттегли от поста си.
— А Рафаел е хведжанг. Ама че нещастник. Този, който всъщност командва парада, ще е Лукас. Проклетото копеле си знае работата. Никога не би се съгласил на някакво си джентълменско споразумение.
— Ариел е член на Белия заек — каза Дънкан.
От устните на разгневения старец пръскаше слюнка, а лунната гравитация я разнасяше надалеч като фонтан от дълги, отровни капки.
— Много добре го знам това, мамка му. От седмици го знам. Адриан ми каза.
— Не си ми казвал нищо.
— И добре направих. Само щеше да избягаш и да се скриеш някъде. Много повече от член на Белия заек е оная Ариел.
— Привлякоха я на страната на Обществото на лунарианците — обади се Джейд.
— На какво общество?!
Дънкан поклати глава объркано и раздразнено. Нямаше как да надделее в този спор. Никакъв начин да постигне надмощие над баща си.
— Сдружение на няколко влиятелни таланта от областта на индустрията, правото и академичните среди — обясни Джейд. — Поддръжници на каузата за независимост на Луната. Видия Рао е привлякло Ариел в редиците им. Дарън Макензи също е член.
— И си скрил и това от мен?
— Политическите убеждения на баща ти се различават от нашите. Откакто се освободихме от властта на Народна Република Китай, всички членове на рода Сун сме твърди привърженици на идеята за независимост на планетата. Смятаме, че Обществото на лунарианците е осведомило Ариел за новия парцел, над който още не са били предявявани права.
— „Смятате“? Кой точно „смята“?
— Тримата Августейши — отговори Джейд.
— Те не съществуват в действителност.
Бяха просто една лунна легенда, започнала да се разпространява, когато Тайанг започна да внедрява ИИ във всеки аспект на живота и инфраструктурата на луната — мита за три компютъра, които били тъй мощни, а алгоритмите им — тъй фино настроени, че можели да предсказват бъдещето.
— Уверявам те, че съществуват. Уитакър Годард използват квантовата стохастично-алгоритмична система, която създадохме за тях, от повече от година. Наистина ли мислеше, че бихме им позволили да използват хардуера ни, без да си оставим вратичка?
— Да, да — намеси се Робърт. — Квантово вуду. Белия заек, Обществото на лунарианците — все едно. Важното е да сключваме изгодни сделки. Да управляваме дейността на компанията по нашия си начин. Ти заплаши целия ни бизнес модел, момче. И по-лошо — урони достойнството на семейството. Уволнен си.
Думите звучаха кухо и пискливо като писукането на птичките в парника — чуха се едва и заглъхнаха между листата.
— Това е най-голямата глупост, която някога съм чувал.
— Аз ще заема поста на главен изпълнителен директор.
— Нямаш право. Борда на директорите…
— Стига вече с този борд. Те…
— Много добре знам какви са те. И не можеш да ме уволниш, защото си подавам оставката.
— Винаги си бил капризно малко копеленце, така да знаеш. Затова и реших да те уволня още преди пет минути. За оставка е вече късно. Правата ти са отнети. Достъпът до кодовете и шифрите — също.