Бе невероятно, но Марина видя как на лицето на Ариел се появява една почти незабележима усмивка.
— Наистина ли има такова нещо?
— Какво?
— Парти с мастурбация.
— Добре дошла в квадрант Водолей, корасао.
Ходя с Ариел в съда от три дни, а още не мога да проумея лунното право. Схващам основния принцип — е, всички го схващат: че криминалното и гражданското право не съществуват. Има само договорно право. Сключвала съм десетки, ако не и стотици договори — Хети се грижи за по-голямата част от документацията, а аз изобщо не обръщам внимание. Всеки ден, всяка секунда, между хората прелитат милиарди договори. Това е Пешият Насъщен: договорът. Съдът на Клавиус явно счита, че е добре да избягва законовите разпоредби колкото може повече. Онова, което мразят повече от всичко, е да ги създават, защото по този начин нещата стават по-конкретни, а те губят свободата да се пазарят и договарят. Адвокатите са много, но законите — малко. Съдебните дела представляват удължени преговори. И двете страни се пазарят за избора на съдия и за това кой следва да покрие разходите. Прилича повече на събрание на филмови продуценти, отколкото на адвокати. Първите няколко заседания се занимават основно с компенсации за предубеждението и личните интереси, който съдиите имат пълно право да отстояват — никой договор или случай не разчита на тяхната безпристрастност, понеже такава не се и очаква. Понякога самите съдии трябва да платят, за да ги изберат за делото. Всичко се договаря и предоговаря. Имам теория, според която именно това е причината за сексуалната разкрепостеност на жителите на Луната: тук никой не се интересува от етикети, като „хетеросексуален“, „хомосексуален“, „бисексуален“, „полисексуален“ или „асексуален“. Всичко зависи от това какво искаш ти. Сексът е като договор между чукащ и чукан.
„Съда на Клавиус“ — доста внушително звучи, нали? Човек си представя мрамор и римска архитектура. Изобщо не е така. Мястото представлява лабиринт от тунели, заседателни зали и съдебни зали, разположен в най-старата част на Меридиан. Въздухът е застоял и мирише на лунен прах и мухъл. Но това, което първо прави впечатление, е шумът: стотици адвокати, съдии, ищци и подсъдими, които крещят в един глас и се надпреварват да рекламират собствените си услуги. Като в онези стари филми за фондовата борса — пълно е с мъже в костюми, с вратовръзки, които се боричкат и надвикват един друг, за да обявят цените и офертите си. Правен пазар. И така: първо си наемаш адвокати, после — съдии и съдебна зала. След това решаваш какъв вид съдебен процес искаш. Оказва се, че не се продават само адвокатите и съдиите, а и самите съдебни системи. Най-накрая разбрах и какво означава „защитник“. Защитниците са едри мъжаги — или поне почти всички са мъже, и то — новополунчени, защото са по-силни. Напълно законно е да разрешиш спора си в битка — било то лично, или — ако предпочиташ — да наемеш боец, който да го направи вместо теб. Той се нарича „защитник“. Доколкото разбирам, Ариел е предизвикала невероятна суматоха съвсем наскоро, като се е съблякла насред съдебната зала и е останала само по бойни панталони. Трудно ми е да си го представя — но тя е адвокат по браковете и бракоразводните дела, така че не се смята за кой знае колко странно.
И така, в момента съм в съда, докато тече процесът — който, от моя гледна точка, се състои предимно от дълги периоди чакане и убиване на времето с електронните игри, които Хети ми осигурява, пред стаята, в която Ариел разговаря с останалите адвокати и съдиите. И, разбира се — от писане на писма до вас. От време на време правя опити да схвана лунните закони, без да им позволя да ми прогорят дупка в мозъка. Човек би си помислил, че договорите са всеобхватни и подробни, но дори най-внимателно написаните от тях не могат да си позволят да нарушат основния принцип — че всичко е лично, зависимо от конкретните обстоятелства и подлежи на предоговаряне. Винаги трябва да има вратички — добре направен е онзи договор, който ти дава шанс да се измъкнеш. В лунния закон не съществуват понятия като „виновен“ или „невинен“, както и „морално“ и „неморално“. Попитах Ариел: „Това не означава ли, че поставяш жертвата наравно с извършителя?“ „Не“, отговори ми тя, „лунният закон задължава всеки да поеме лична отговорност според случая.“ На мен ми се струва като същинска анархия, но нещата все пак се получават. Споровете се уреждат. Законът възтържествува, а хората му се подчиняват. И изглеждат доста по-доволни от юридическата система от хората у дома. На Луната никога не се подават молби за обжалване — това би означавало, че преговорите са пропаднали, което е немислимо за тукашните нрави. Затова процесите — макар и дълги и изпълнени с дълги-дълги речи от страна на участниците — са сигурен метод за уреждане на всякакви проблеми. Освен това, тукашният закон има една обща точка със земния: повечето от работата се върши по време на обяда.