Нощта вече започваше да се разпростира по хоризонта — тъмен хоризонт, който настъпваше от долния край на планетата. През идните дни, той щеше да я покрие цялата, а тъмната половина на Уегнър бавно щеше да вземе надмощие. Щеше да напусне това място, глутницата щеше да се разпръсне, и групата от „то“ щеше да се раздели отново на много „той“ или „тя“. Щеше да започне да се фокусира по-лесно, да анализира различни въпроси и да взима решения, както бе свикнала да прави тъмната му половина. Щеше да се върне при Аналийс, която щеше да види белезите по кожата му. Тя нямаше да зададе въпроса на глас, но той щеше да остане да витае между двамата завинаги.
Уегнър затвори очи и остави светлината на далечната Земя да гали тялото му.
Карлиньос преследваше нашествениците от тридесет и шест часа през Морето на кризите. Първото им нападение бе над Суифт — разрушиха три екстрактора и обездвижиха пет. Моделът на метателните им оръжия не можеше да се сгреши. Докато Карлиньос водеше екипа си от работници, качени на мотори, по следите от гуми, които оставяха зад себе си, те успяха да ударят и Клеомед Ф — на триста километра на север оттам. Една мобилна база за поддръжка и презареждане вече бе унищожена. Имаше и две жертви. Когато Карлиньос и ловците му — неговите касадорес, работници и мотористи — пристигнаха на мястото, завариха трактора и постройката обсипани с мънички дупчици — пет милиметра в диаметър. Явно бяха направени с метателно оръжие.
Нападения над две места, отдалечени на триста километра едно от друго, за по-малко от час. На Луната нямаше призраци, но около базите витаеха слухове, суеверия и чудовища. „Макензи умеят да се телепортират.“ „Макензи владеят тайни австралийски магии.“ „Имат си частен кораб за придвижване от едно до друго място на повърхността на планетата.“
— Не е частен кораб — каза Карлиньос, докато преглеждаше постъпилите от сателитите данни. — Транспортьорът на ВТО, „Сокол“.
Посоката на хаотичните следи по повърхността личеше ясно на снимките от сателитите. Карлиньос нае камерите на лунното въже за известно време и Сао Хорхе забеляза нещо ново в сенките на кратера Клеомед X на второто завъртане покрай Втори Камшичен. Когато увеличи образа, успя да различи формата на кораб за близки пътувания.
— От Макензи ги изпращат по въздух.
Яхнаха се на моторите и поеха нататък. Според прогнозата на Сао Хорхе, следващата им мишена най-вероятно щеше да бъде фронта на Екерт — група от шест екстрактора, които се придвижваха към югозападната граница на Морето на драконите. Касадорес дадоха газ на моторите с пълна скорост, докато не зърнаха на хоризонта светлините, с които бяха покрити подемните кранове на Корта Хелио. Карлиньос поведе екипа си така, че да влязат незабелязано в сенките на бавно напредващите екстрактори. Орбитиращото око на Сао Хорхе съобщи, че точно зад югоизточната линия на хоризонта е спрян кораб. Карлиньос се ухили под шлема си и освободи с щракване предпазителите на ножниците, които носеше на бедрата си.
Три планетохода. Осемнадесет нашественика.
— Изчакайте ги да слязат от планетоходите — заповяда. — Нене, нека твоите хора се погрижат за самите машини.
— Това би означавало да ги оставим да умрат на повърхността — обади се Гилмар, един от ветераните, които бяха участвали в строежа на първите релси по Дорса Маусън.
Да изоставиш някого на голата лунна повърхност беше най-голямото възможно нарушение на морала и порядките на планетата. Девата Луна бе враг на всички. Спаси сега, ако искаш да бъдеш спасен по-късно.
— Имат си кораб, нали?
Нашествениците скочиха от планетоходите. Готвеха се да нападнат.
— Спокойно — нареди Карлиньос и продължи да пълзи бавно напред, за да остава в сянката на екстрактор номер 3. — Спокойно.
Групичките нападатели започваха да се разпръсват. Изобилие от мишени, и то — на широко пространство.
— Сега!
Шестте мотоциклета превключиха на скорост и вдигнаха огромни облаци прах. Карлиньос заобиколи екскаватора и се спусна към най-близкия противник. Облечената в космокостюм фигура замръзна на място от ужас и изненада. Карлиньос извади ножа си.
— Гама хуч — произнесе Лусика Асамоа.
— Хууш — поправи я Рафа Корта. — „Гамахууш“. Думата е френска.
— Френска — повтори Лусика.
— Да, това е вид език — обясни ѝ той. — Гамахууш.
— Не съм сигурна, че схващам правилно. Но аз уча по-добре чрез практически упражнения. Хуч?
Тя се претърколи и възседна Рафа, прибра прасците си под рамената му, като пъшкаше от усилие, и стисна главата му между бедрата си.