— Хууш — повтори той, след което тя седна върху лицето му и заглуши гласа му.
Рафа винаги бе харесвал Тве. Мястото бе шумно и хаотично, а и интериорът му бе необичаен — объркана плетеница от тунели, които завършваха високо над различни земеделски градини или пък с ниски апартаменти, или с поляни, обрасли с овошки и храсти, огрени от лъчите, отразени от високите слънцеотражателни огледала. Из градините се носеше ромолене на вода, стените бяха влажни от кондензираните по тях капчици, а въздухът бе натежал от аромата на свежи и разлагащи се растения и от острата миризма на тор. Беше лесно да се изгубиш, а също така — и приятно. Когато отиде за пръв път в Тве, десетгодишният Рафа се изгуби — безвъзвратно и прекрасно. Един затвор го отведе далеч от тълпите високи възрастни, към места, в които имаше само зеленина и светлина. Охранителите на Корта и Асамоа се втурнаха през тунелите, като го викаха по име; ботовете се защураха по стените и през канавките, през които големите не можеха да се проврат, но които лесно можеха да се превърнат в скривалище за малко дете. Охранителните програми го откриха легнал по корем над едно от езерцата в градините, докато се опитваше да преброи тилапиите, които плуваха вътре. Никога преди не беше виждал истински животни. Едва години по-късно, той бе осъзнал, че посещението на семейството му е имало за цел да уреди евентуален брак между членове на двете фамилии — Адриана бе решила, че ще е добре да обедини Корта Хелио със Златното столче. За него, обаче, най-важната част от визитата си бяха останали рибите.
— Тук? — беше попитала Лусика, но започна да заключва вратата, още докато задаваше въпроса. След това бързо се измъкна от роклята си.
Мачът между „Жоао де Деус Мокос“ и „Жените на Черните звезди“ бе послужил като предлог за срещата им. Робсън бе възпитан като фен на отбора на Жоао де Деус още от най-ранна възраст. Бе ред и на Луна да се запали по играта. „А и мачът щеше да се състои в Тве“, бе им казал той. „Ще можем да видим тиа Лусика, Роб. Да, майка ти, анжиньо. Страхотно, нали?“ Лусика ги бе посрещнала на гарата. Луна хукна към нея по перона, а Робсън побърза да ѝ покаже един хубав фокус с карти. Рафа я вдигна в прегръдките си и я притисна към себе си така силно, че я накара да изстене и да се просълзи. По време на полувремето, докато бяха на стадион Арена в имението на АКА, децата отидоха с охранителите да си вземат сладки питки, а Рафа плъзна топлата си длан между бедрата на жена си и ѝ каза:
— Ще те чукам, докато не ти се прииска да умреш.
— Давай — бе му отговорила тя.
И така, Лусика бе възседнала лицето на Рафа, който се беше излегнал по гръб на мъха. Гамахууш. Той описа кръг с език около клитора ѝ, сякаш го приканваше да си поиграят с дълги, плавни ласки. Галеше го. Мъчеше го. Тя притисна вулвата си към лицето му и го накара да се закашля и разсмее. Целуваше я и я изследваше; първо проникваше в нея, после се отдръпваше — ту бавно, ту по-бързо. Лусика следваше ритъма му, почти сякаш танцуваше; понякога следваше неговия ритъм, а понякога потреперваше или се извиваше рязко от удоволствие. Продължиха с часове — или поне така изглеждаше. Лусика свърши четири пъти, а Рафа дори не настоя да му върне услугата с орална любов на свой ред. Този път бе решил да ѝ направи подарък.
— Това ми липсваше толкова много.
Лусика се претърколи на тревата и легна по гръб под сянката на дърветата. По листата се събираха едри капки кондензирана вода, увисваха за момент на ръба, лъскави като перли, а след това бавно падаха по голото ѝ тяло.
— Да не си се упражнявал? — попита тя, като улови няколко от капките в ръка и го замери шеговито.
Рафа се разсмя. Биваше го. Съпружеската вярност не бе вписана като условие в ника, но все пак имаше правила. Никога не говореха за любовниците си и пазеха най-хубавото от себе си един за друг. Чувстваше се изтощен след пиршеството, а челюстта го болеше. Освен това му се искаше да си измие зъбите, но това би изглеждало непростимо обидно. Имаше нужда от почивка между блюдата. Високо над тях блестяха огледалата, които продължаваха да следят хода на слънцето, и в момента хвърляха сянка върху него.
— Имаме един час, преди мадриня Елис да се върне с Луна и Робсън. А и дори тогава бих могла да я помоля да ги позанимава още час-два. Ако има защо. Нали така?
Рафа се обърна по гръб и примигна към блестящите огледала горе. Лусика се плъзна върху него.
— Да видим в какво друго си се упражнявал.
Карлиньос бе протегнал ножа право встрани от себе си. Саботьорът от Макензи вдигна ръце в знак, че се предава. Карлиньос знаеше как да се грижи за хладните си оръжия и този нож бе тъй остър и здрав, а неговите ръце — тъй яки и опитни, че бе успял да отреже изцяло дясната ръка на нашественика, точно под лакътя му. Нямаше да оцелее след такова нещо.