Карлиньос натисна газта с всичка сила и вдигна прах към следващата си мишена. Сао Хорхе прожектираше на хъда му данни относно всичките му жизнени показатели — кръвно налягане, дишане, адреналин, пулс, нервна система, острота на зрението, наличие на соли, захари и кислород в кръвта. Той обаче не се нуждаеше от тях. Беше във върхова форма.
Кавалерията му вече бе готова с първия етап от атаката си. Петима от нашествениците на Макензи бяха повалени, останалите — обърнати в бягство. Планетоходите се бяха засилили към тях, за да ги посрещнат и евакуират. Бяха ги разгромили. Карлиньос завъртя ръката, с която държеше ножа, във въздуха: „Заобиколете и ги нападнете пак.“
— Оставете ги на мира! — изкрещя Гилмар по общия канал. — Вече бягат.
Планетоходите спряха до саботьорите, които захвърлиха оборудването си, наскачаха в седалките и побързаха да закопчаят предпазните ремъци. Моторите щяха да ги настигнат съвсем лесно. Сао Хорхе показа на Карлиньос карта, на която се виждаше как иконата, обозначаваща кораба на Воронцови, пристига от досегашното си скривалище, за да помогне на хората на Макензи да избягат. Нека дойде. Битката с кораб определено щеше да си струва.
Два от планетоходите се отдалечиха, следвани от облаци прах. Един от нашествениците бе клекнал до третия планетоход и се целеше към моторите с едно дълго, метално устройство. Откатът го накара да отскочи назад. Частица от секундата по-късно, главата на Фабиола Мангабейра се взриви, а тялото ѝ падна от мотора, който продължи да препуска напред. Мъртвата жена се стовари на повърхността и се претърколи сред облак от прах, мигновено замръзнала кръв и парченца стъкло и кости. Името ѝ светна в бяло на хъда на Карлиньос.
— Имат снайпер, мамка им! — извика Гилмар.
Стрелецът се прицели в следващата си мишена и отскочи още веднъж заради отката. Карлиньос проследи чрез хъда траекторията на нагорещения до червено куршум, който пореше въздуха. Изстрелът уцели Тяго Ендрес в рамото — не беше чисто попадение и не го улучи в главата, но въпреки това бе смъртоносен. Космокостюмите можеха да лекуват рани, но не и толкова сериозни. Не и толкова бързо. Тяго се загърчи в конвулсии върху реголита, докато кръвта му пръскаше във вакуума наоколо и замръзваше на дебели, лъскави парчета лед. Още едно име светна в бяло.
Снайперът се насочи към Карлиньос. Той зави рязко на мотора, хвърли се настрани и се претърколи в праха. След това видя как Гилмар препуска с пълна скорост към стрелеца, и се забива право в него с мотора си. Стрелецът падна под гумите с размахани ръце и крака, а моторът подскочи рязко, но Гилмар успя да го удържи. Огромните, грапави гуми превърнаха космокостюма и кожата, плътта и костите под него в кървава каша. Снайперът се понесе надалеч във въздуха.
Карлиньос изтича до все още включения си на скорост мотор.
— След тях, бързо след тях!
Третият планетоход се покатери и отдалечи, като набираше скорост. Карлиньос застана сред полека слягащите се облаци прах с по един нож във всяка ръка и нададе рев с всички сили.
— Пусни ги, мамка му! — извика Гилмар.
Карлиньос се приближи към трупа на стрелеца. Плат, кости, черва. Разглежда го в продължение на няколко дълги мига, сякаш размишляваше над крехкостта на плътта и вътрешностите и пълното им, безвъзвратно разрушение. Луната превръщаше почти всяка рана във фатална. Предположи, че е жена — те обикновено стреляха по-точно. След това вдигна ботуша си, за да смачка шлема и да строши черепа в него. Гилмар го сграбчи за ръката и го дръпна от трупа. Карлиньос отскочи пъргаво, готов да го намушка с ножовете.
— Карло, Карло. Всичко свърши. Прибери ножовете.
Карлиньос не можеше да го познае. Кой беше това? Показателите му изглеждаха ужасно. Вътрешната страна на визьора му бе покрита с червени цифри. Какво се опитваше да му каже този човек? Нещо за ножовете.
— Добре съм — каза той.
Прахът вече се беше слегнал. Останалите от екипа го чакаха, застанали на известно разстояние встрани — донякъде от уважение, и донякъде — от страх. Един от тях бе докарал мотора му наблизо. Луната трепереше под краката им — иззад хоризонта изплува силуетът на кораб, а двигателите му проблясваха в тъмнината. Отстрани към корпуса му бяха прикрепени трите планетохода. Карлиньос размаха ядно ножовете си към него и изрева от яд и безпомощност към светлините, които продължаваха да се издигат към небето. След секунда вече ги нямаше.