В момента Сестрите го караха да чака.
— Името ми е Мае-де-Санто Одунладе Абоседе Адекола.
Жената, която му се представи, бе ниска и пълна. Йоруба. Бе облечена в чисто бялата униформа на Сестринството, а на шията ѝ бяха окачени десетки мънистени огърлици и сребърни амулети. Пръстите ѝ бяха отрупани с пръстени. Протегна едната си ръка към Лукас, но той не я целуна.
— Сестрите Мария Падиля и Мария Наваля.
Жените от двете страни на Мае-де-Санто направиха реверанс. Бяха по-млади и по-високи от преподобната майка. Едната беше бразилка, другата — от Западна Африка. На главите си бяха вързали червени кърпи. „Фильос-де-Санто и Помба Гира“, спомни си Лукас на какво го беше учила мадриня Амалия.
— Ние сме общество, в което не се ползват спътници — каза сестра Мария Наваля.
— Разбира се — съгласи се Лукас и изключи Токиньо.
— За нас е чест, сеньор Корта — каза Майка Одунладе. — Майка ви е близка поддръжничка на нашата кауза. Предполагам, че това е причината за посещението ви.
— Колко директно — отбеляза Лукас.
— Стеснителността е за децата на Авраам. Намирам коравосърдечното ви отношение към сестра Флавия за осъдително. Да оставите горката жена без дъх, едва жива…
— Този въпрос вече не зависи от мен.
— Това ми е известно. Моля, заповядайте.
Сестрите Мария Падиля и Мария Наваля поканиха Лукас в една от съседните стаи. Дивани и други евтино принтирани мебели; белият интериор сякаш сияеше меко. Лукас и тъмносивият му костюм се открояваха ярко. Той не се съмняваше, че далеч зад тези безлични стени има светилище, което нито един от неверниците — и много малко от вярващите — някога щяха да видят.
Поставиха пред него метална чашка с билкова отвара.
— Мате?
Лукас подуши съдържанието на чашата и я остави встрани. Майка Одунладе отпи елегантно от своята с една сребърна сламка.
— Стимулираща напитка, а и подобрява паметта — отговори тя. — Произвеждаме и изнасяме психотропни билкови чайове и мате на Земята под формата на файлове за принтер. От вещества с леко еуфорично влияние до халюциногени, които карат аяуаска да прилича на лимонада. Започват да се разпространяват пиратски от мига, в който се появят в мрежата, разбира се, но намираме, че е наш дълг да осигуряваме на света нови религиозни изживявания.
— Майка ми е дарила осемнадесет милиона минибита на организацията ви за последните пет години — каза Лукас.
— За което сме ѝ много благодарни, сеньор Корта. Религиозните ордени се изправят пред невиждани досега възможности и препятствия, когато се устройват на Луната. Вярата трябва да диша. Спонсорите ни включват Я Деде Асамоа, Орела на Луната и — от жителите на Земята — Съюзът на растенията, Лагоската петдесетническа църква на Ифа и Фондацията на Дългото Настояще.
— Зная.
— Тя твърди, че вие също се отнасяте с уважение към религиозните канони.
— Няма нужда от плоски ласкателства.
Двете сестри, които придружаваха Одунладе, се отдръпнаха назад с възмущение.
— Простете, сеньор Корта.
— Има ли някакъв смисъл да ви моля да продължим този разговор насаме?
— Няма, сеньор.
— Но аз наистина се отнасям с уважение. Аз съм синът, който уважава майка си прекалено много, за да ѝ позволи да прахосва парите си по мошеници и шарлатани.
— Тези пари са нейни…
— С какво се занимавате, майко Ондуладе.
— Сестринството на Господарите на Настоящето е синкретичен, лунарианско-афробразилски религиозен орден, отдаден на почитание пред оришите, помощ за бедните, практикуване на духовна дисциплина и развитие на целебната медицина. Също така се занимаваме с генеалогични проучвания и социални експерименти. Майка ви проявява интерес към последното.
— Разкажете ми.
— Сестринството провежда експеримент с цел да създаде обществена структура, която може да просъществува в продължение на десет хиляди години — чрез генеалогични проучвания, социално инженерство и влияние върху оформянето на родословните дървета на лунарианците. Когато европейците погледнат към Луната, виждат човек; ацтеките и китайците — заек. Вие виждате бизнес и печалби. Ние пък виждаме тепърва формиращо се общество. Луната представлява една съвършена лаборатория за социални експерименти: малка, ограничена в пространството и изолирана от чужди влияния. За нас това е идеалната възможност да експериментираме с различни видове общности.
— Десет хиляди години?
— Според прогнозите ни, толкова време ще бъде необходимо за човечеството, за да може да преодолее границите на тази слънчева система и да се превърне в истински междугалактически вид.