Луна много обичаше чичо си Лукас — начинът, по който с удоволствие слизаше на нейното ниво и спираше да бъде възрастен, малките игри, номера и шеги, за които знаят само те двамата. Но понякога ѝ се струваше много висок и далечен — сякаш се намира в друг свят; свят, който е грозен, студен и жесток. Тя забелязва как имигрантката пребледнява от страх и гледката я накара да се почувства ужасно.
Чифт ръце я прегърнаха, вдигнаха я високо, високо и накрая я подхвърлиха нагоре във въздуха.
— Здравей, анжиньо!
После я хванаха, докато падаше, лека като перце, а полите на рокличката ѝ се вееха около личицето. Рафа. Луна се притисна плътно към баща си.
— Хей-хей! Познай кой току-що пристигна. Тиа Ариел. Искаш ли да идем да я намерим?
Рафа стисна ръчичката на Луна и тя кимна енергично.
Ариел Корта пристигна от гарата, облечена в зашеметяващата си рокля, и влезе в огромната градина на Боа Виста. Слоевете плат на Баленсиагата от 1958 г. се носеха в слабата лунна гравитация на луната като нежните листенца на някое цвете. През тълпата от гости пропълзя шепот. Ариел Корта. Всички вече бяха чули за процеса „Аляум срещу Филмус“. Луна се втурна презглава към своята тиа. Ариел я грабна насред скока и я завъртя в кръг, а момиченцето се разпищя от смях. След това пристигна и нейната мадриня, Моника. Топли прегръдки и целувки. Аманда Сун, съпругата на Лукас. Лусика Асамоа, майката на Луна. Самият Рафа, който грабна сестра си в прегръдка и я отлепи от пода, докато тя не започна да го моли да внимава с роклята. Другото му о̀ко, Рейчъл Макензи, беше от Кралицата на Юга. Синът ѝ, Робсън — също. Рейчъл никога не стъпваше в Боа Виста. Ариел бе доволна, че не е тук. Между тях бяха възникнали правни спорове, а семейство Макензи бяха злопаметни. А накрая — Лунният бегач, героят на забавата. В присъствието на своята тиа, той придобиваше непохватен и неловък вид — напълно различен, от когато беше с приятелите си. Тя докосна с пръст емблемата на Дона Луна на сакото му и погледът му се насочи към значката със същия знак, която носеше на корсажа си: „представи си ме как тичам през лунния пейзаж, а голата ми кожа се покрива със скреж“.
Следват приближените служители на семейството: Хелен де Брага, управител на отдел „Финанси“ — която бе остаряла от последния път, когато Ариел дойде в Боа Виста — и началникът на охраната им — вече възрастният Хейтор Перейра, изправил стегнат гръб. Последен пристигна Лука. Целуна сестра си топло. От всичките си братя и сестри, той считаше единствено нея за своя равна. Наведе се към ухото ѝ, за да ѝ прошепне нещо: искаше да поговори с нея насаме. Ръката на Ариел се протегна ловко и с лекота улови една „Синя луна“ от подноса на преминаващия сервитьор.
— Как е Меридиан този сезон? — попита Лукас. — Все не ми остава време да ви посетя.
Ариел знаеше, че брат ѝ я счита за нелоялна, задето бе предпочела правото пред Корта Хелио.
— Отнасят се към мен, като към знаменитост. За момента.
— Дочух нещо такова. Слухове и клюки.
— Там има повече слухове, отколкото кислород, и повече клюки, отколкото вода.
— Чух също, че на борда на „Свети Петър и Павел“ ще пристигне делегация от Инвестиционна корпорация „Силен Китай“. Според мълвата се готвят да сключат петгодишен договор за производство с Метали Макензи.
— И аз чух нещо такова.
— Разбрах и че Орелът на Луната ще им устрои празненство за добре дошли.
— Така е. И да, аз съм поканена.
Ариел знаеше, че мрежата от шпиони на брат ѝ е много широка, и сигурно вече е разбрал за разговора, който бе провела със съдия Нагаи в адвокатските покои.
— Завръзването на политически връзки винаги ти се е удавало. Завиждам ти за това.
— За каквото и да говориш, Лукас — не си прав.
Лукас вдига ръце, сякаш иска да каже „моя грешка“.
— Просто повтарям няколко слуха, които чух.
Ариел се засмя звънко като от сребърни звънчета — но Лукас бе упорит; ако тя беше сребро, то Лукас беше стомана, и я беше хванал в капан. Тъкмо в този момент, обаче, спасителят ѝ се появи, обвит в облак тъмносив лунен прах.
Дали да си вземе още малко месо? Или може би — сок? Лукас бе притиснал тиа Ариел в ъгъла. Чичо Лукас ставаше скучен, когато започне да говори с лице, наведено тъй близо до някого. След това очите и устата на Луна се отвориха широко и тя нададе въодушевен писък.
Една фигура, облечена в дебел космокостюм, крачи надолу по дефилето. Хванал е шлема си под мишница с дясната ръка, а в лявата — здрава, опърпана раница. Краката му бяха обути в ботуши, а тесният работен комбинезон бе изпъстрен с множество шарени емблеми, светлоотражателни ленти, навигационни светлинки и състезателни значки. Спътникът му се появи, пиксел по пиксел, докато се включваше към мрежата на Боа Виста. От него се сипеше прах — сребристочерна диря, която се слягаше бавно по пода.