— Адвокат Корта.
Джонатон Кайод откъсна един бергамот и заби нокти в тъмнозелената му кора. Ароматният сок на плода пръсна във въздуха и го изпълни с ухание.
— Помириши.
Ариел се наведе към плода.
— Не мога да го опиша.
— Точно така. Невъзможно е, нали? Усещанията и емоциите не могат да бъдат обяснени сами по себе си — можем само да ги сравняваме с други усещания и емоции.
Той хвърли плода настрани. Ариел не успя да види къде е паднал. Може и да беше отвъд ръба.
— Ако обичаш.
Орелът посочи към един малък павилион с куполовиден покрив, разположен на самия ръб на централната ротонда и широк само колкото да събере една масичка и две пейки. Ариел оправи воланите на полата си. Днес бе облякла една рокля на Диор с широка пола, въздушна и пристегната в талията. Меката ѝ женственост бе умишлено избрана с цел да заблуждава. Икономката донесе ментов чай за Орела и сухо мартини за гостенката му. Тук може и да не беше още пладне, но времето във всеки квадрант беше различно, нали така? Ариел разпъна електронната си цигара с щракване.
— Имаш ли нещо против?
— Чувствай се като у дома си.
Небето вече започваше да се пълни с превозни средства: лифтове прекосяваха каньона, по високите пътеки между нивата преминаваха колела и скутери. Едва-едва можеха да се различат фигурите най-горе, в бедняшките квартали, които бягаха по въжените мостове. През златистия въздух се стрелкаха дронове и летци.
— Приеми искрените ми извинения, задето не можах да присъствам на рождения ден на майка ви. Светът ще усети остро липсата ѝ като председател на Корта Хелио.
— Майка ми винаги е държала околния свят на разстояние, така че се съмнявам, че клюкарските и новинарските мрежи ще изпаднат в особено дълбок траур.
— За разлика от теб — отговори Джонатон.
Ариел сякаш за пръв път забеляза колко е огромен — тежък и мускулест като всеки, роден на Земята. Масивната му фигура леко я притесняваше.
— И така — ще ми кажеш ли какво искаш? — попита Ариел. — Наистина.
Усмивката на Джонатон бе самото обаяние. Той остави чашата си на масата и плесна с ръце от удоволствие.
— Колко си директна! Искам сватба.
— Слушам те.
— Между родовете Корта и Макензи.
— Анулирах ника между Хонг Лам Хънг Макензи и Робсън Корта, като обвиних майка му в неглижиране на сексуалните му права, а Луна е едва на пет години.
— Имам предвид Лукасиньо и Дени Макензи.
— Още едно от малките сирачета на Брайс.
— Да.
— Искаш ли да ви кажа какъв ще бъде отговорът на Лукас?
— Лукас ще се съгласи, след като му обясниш, че ако откаже, ще накарам КЛН да отмени лиценза за територията на Морето на драконите заради несъответствия в изпълнението на процедурите.
— Джобовете на Корта Хелио са дълбоки.
— Но не са бездънни. Колко богати ще бъдете, ако наложим временно ембарго на износа ви на хелий-3, докато не приключим разследването?
— За колко време ще успееш да се задържиш на поста си, след като светлините на земята угаснат?
Джонатон Кайод се наведе напред и хвана ръцете на Ариел в своите. Кожата му беше мека и много топла.
— Няма нужда да се стига до това, Ариел. Нека Лукасиньо се ожени за Дени Макензи. Дори ще можеш да изготвиш ника. И ще постигнем мир между Корта и Макензи. Брак между династии. Искам мир, Ариел. Искам спокойствие на Луната. Знам какво направихте вие и семейство Макензи на Морето на драконите. Не желая корпоративна война на тази планета. Иска се просто едно обединение между семействата. Двама красиви принца. Дори ще им осигуря апартамент тук, в Ротондата на Антарес, така че нито един от родовете да не може да предяви претенции върху тях.
— Двама красиви заложника.
— Ариел, не говориш искрено. Колко ника си изготвила досега.
Ариел смукна дълбоко от цигарата си. Мартинито ѝ си стоеше недокоснато на ниската масичка.