Хелен и аз работехме по финансовата част от дейността ни, а междувременно Карлос разработваше прототипа и бизнес модела ѝ. Населението на Луната бе доста по-малобройно по онова време и нямаше как да построим и да пуснем в употреба екстрактор — мълвата за това щеше да стигне до Фарсайт и обратно, преди да успеем да си закопчаем шлемовете. Затова отидохме във Фарсайт и наехме няколко от помещенията в учрежденията там. Още не се бяха превърнали в университет — все още представляваха просто обсерватория и изследователска база, в която се проучваха смъртоносни патогени. Ако нещо се объркаше, това бе възможно най-далечното от Земята място, а и винаги можеше да се бракува и унищожи цялото помещение като предпазна мярка. Тунелите бяха прекалено близо под повърхността; всяка нощ си представях как радиацията обтича яйчниците ми като дъжд. Непрекъснато кашляхме. Може да беше заради праха, но подозирахме, че по-скоро е някакъв подарък, оставен за спомен от лабораторията за патогени.
Карлос построи прототипа на екстракторите. Като казвам „построи“, имам предвид, че нае строителите, ботовете и екипите по контрол на качеството. Показа ми готовата машина, а аз му казах, че изобщо не е подходяща: не беше достатъчно здрава, а и работеше прекалено бавно и неефективно. Нямаше и възможност за лесен достъп в случай на ремонт. Вдигахме си луди скандали. Карахме се, сякаш сме женена двойка. Но аз не го обичах. Казах това и на Хелен. Повтарях го отново и отново. Сигурно я подлудявах с непрекъснатите си изблици на гняв, в които обяснявах надълго и нашироко колко глупав, арогантен и инатлив е, но тя нито веднъж не ми каза просто да млъкна и да преспя с него. Защото бях лудо влюбена. Карлос бе пълната противоположност на Ачи — тя се бе превърнала от моя приятелка в моя любовница. Той можеше да ми стане любовник, но не можех дори да си представя да бъдем приятели. Привличането бе от напълно различен вид и го усещах някак неуместно. Но беше истинско и неумолимо. Мислех за него, докато лежах в леглото си. Представях си го гол, представях си как прави нещо глупаво, романтично и толкова нехарактерно — като например да се наведе над скиците и плановете, да ме погледне внимателно, сякаш наистина се интересува от мен, и да ме целуне. Мастурбирах, като си мислех за него. Мисля, че ме чуваше. Привличането е нещо тъй странно.
Нека ви кажа къде го целунах за пръв път: под един малък купол до Морето на изобилието, който бе построил за мен. Всъщност дори не беше завършен купол — просто две транспортни капсули, около които бяхме издигнали насип от реголит и които използвахме за база за полевите изпитания. Разглобихме прототипа и го докарахме от Фарсайт в контейнери без отличителни знаци чрез БАЛТРАН — скок след скок, така че маршрутът им сякаш бе случаен, но всички пристигнаха там, където искахме. След това ги превозихме с планетоходи до малката база, където екипът ни ги сглоби. Работехме на майната си, в средата на нищото — там, където никой не се би сетил да погледне.
Вече изразходвахме парите, сякаш бяха кислород. Бяха ни останали колкото за още едно полево изпитание, няколко последни настройки и посрещането на бъдещите ни клиенти. Трябваше да се получи. Свихме се в капсулата и се загледахме в екстрактора, който пое навън към морето. Включих екстракторните глави и сепараторите, след това натиснах лоста, който обърна огледалата — те уловиха слънчевите лъчи, отразиха ги точно в сепаратора, а аз избухнах в сълзи. Това беше най-великото нещо, което някога бях виждала в живота си.
Щяхме да получим анализа на резултатите след точно един час. Струва ми се, че не успях да си поема дъх дори веднъж за тези шестдесет минути. Показатели на спектрометъра: водород. Вода. Хелий-4. Въглероден оксид. Въглероден диоксид. Метан. Азот, аргон, неон, радон. Летливи вещества, които можехме да продаваме на АКА и Воронцов. Не че искахме — не търсехме това, а малката възходяща линия на графиката, която бе по-незабележима от всички останали. Увеличих картината. Всички се скупчиха около екрана. Ето го. Ето го! Хелий-3. Точно както очаквахме, в точно същите количества. Онази прекрасна, великолепна черта на спектрографа. Имахме хелий. Изкрещях и се разтанцувах от щастие. Хелен ме целуна и избухна в сълзи. След което аз целунах Карлос. После пак. Продължих да го целувам, без да спирам.