Основаването на Корта Хелио беше нищо работа в сравнение с изграждането ѝ. Понякога с Карлос не се виждахме с месеци. Спях, ядях и правех физически упражнения и секс, ако имах време, но такова почти не ми оставаше. „Имаме нужда от съюзници“, каза ми Карлос и аз се опитах да завържа връзки. Четирите Дракона вече бяха разбрали за Корта Хелио. От рода Сун не ни обърнаха внимание — бяха прекалено заети със собствените си проекти и политики. Воронцови пък бяха устремили поглед нагоре, към космоса. Все пак успях да сключа сделка за добри цени на пътуванията ни с техните лунни въжета. Макензи ни бяха врагове. А Асамоа — може би защото нашият бизнес не представляваше заплаха за техния, или пък защото и те като нас се бяха устроили на Луната, като започнаха от нищото и ни чувстваха близки по тази линия — ми станаха приятели. И все още сме такива.
След като си осигурихме сигурен и постоянен източник на евтино гориво, клиентите ми от Земята успяха да се издигнат на пазара достатъчно, за да принудят конкурентите си да преговарят с нас. Иначе щяха да банкрутират. Малко след това, щатските и руските пазари на хелий-3 се сринаха. Успях да надвия Америка и Русия! Едновременно! В рамките на две години, Корта Хелио вече бе установила монопол върху пазара.
Виждате ли? Няма нищо по-скучно от приказките за пари и бизнес. Създадохме Корта Хелио от нищото. Превърнахме тясната колибка, в която правихме любов, в град. Славни времена бяха. Най-славните. Имаше моменти, в които не можех да си поема дъх от въодушевление. От един момент нататък, успехът ни стана достатъчно стабилен, за да се грижи сам за себе си. Самото ни съществуване бе достатъчно да печелим пари. Екстракторите изгребваха праха, а лунният камшик изстрелваше контейнерите в посока на Земята. Аз и Карлос стояхме на повърхността, а шлемовете ни се докосваха, докато обхождахме с поглед ярките светлини на планетата Земя. Беше почти смешно лесно. Всеки можеше да се сети за това. Но го направих аз.
Виждате ли колко суров става човек заради тази работа? Покрай цялото бързане, въодушевление и работа, работа, работа, усетих, че съм забравила за хората, които умряха в Морето на изобилието. Екипът ми. Хората, които ми дадоха всичко от себе си, и така и не доживяха да пожънат плодовете на усилията си, или поне да ги видят. Хората казват, че Луната е сурова, но това не е така. Хората са сурови. Хората винаги са най-важното.
Продължавах да изпращам пари на семейството си. Покрай мен забогатяха, а и станаха прочути. Появиха се на страниците на списание „Дежа“: братът и сестрата на Девата на Хелия. Желязната Ръка; жената, която бе осветила земното кълбо! Имаха прекрасен апартамент, големи коли, басейни, частни учители и бодигардове. Докато един ден не казах: „Стига толкова. Вие взимате, и взимате, и взимате; храните се по скъпи ресторанти, обикаляте всички партита, охолствате и се угощавате за моя сметка — за сметка както на парите, така и на името ми. И през цялото това време не ми благодарихте и веднъж, нито веднъж не показахте признателност или гордост заради всичко, което успях да постигна тук. Децата, племенниците и племенничките ми дори не са мярвали лицето ми. Наричате ме Желязната Ръка — е, нека ви кажа каква е желязната ми присъда. Един последен подарък от Луната. Отворих сметка, в която съм сложила пари колкото за еднопосочни билети до Луната. Няма да можете да ги използвате за друго. Ако искате да продължите да харчите парите на Корта Хелио, ще трябва да ги заработите. В самата Корта Хелио. Поемете истинска отговорност, иначе няма да ви изпратя и десетичник повече.
Елате на Луната. Присъединете се към мен. Елате, за да изградим заедно един нов свят, и една нова династия.“
Никой от тях не прие предложението ми.
Прекъснах всякаква връзка с тях.
Не съм разговаряла с когото и да било от семейството си от четиридесет години.
Истинското ми семейство е тук. Династията Корта.
Смятате ли, че постъпих жестоко? Парите — те всъщност нямаха никакво значение. Никой от тях нямаше да остане без пари, докато е жив. Мислите ли, че постъпих грешно, като ги изхвърлих от живота си — без да им проговоря, без дори да се сетя за тях повече? Мога да ви изредя обичайните извинения — че всичко подлежи на предоговаряне; че ако не работиш, спираш да дишаш; че Луната прави хората сурови. Това е вярно — Луната наистина променя човека. Промени ме дотолкова, че ако някога се върна на Земята, белите ми дробове ще се свият, краката ми ще поддадат, а костите ми ще се разтрошат на парченца. А и онези триста и осемдесет хиляди километра имат значение. Когато говориш с дома, всеки отговор закъснява с две и половина секунди, и това те кара да чувстваш хората далечни. Това е пропаст, която не може да бъде преодоляна. Вградена е в самата природа на вселената. Физиката е жестока.