Планът ни беше добре измислен — въпреки че планетоходите на Метали Макензи вече ни преследваха, вторичните взривове на двайсет километра нагоре и надолу по релсите избухнаха без засечка. Ремонтните екипи на ВТО щяха да бъдат принудени да се погрижат за дупките от вторичните взривове, преди да продължат с онези, които бяха по-близо до Огнището. Дори ако от ВТО успееха да изпратят хората си до час, Огнището щеше да остане на тъмно цяла седмица. Със сигурност щяха да изпуснат крайния срок за доставката си.
Отървахме се от остриетата им, докато препускахме по неравния терен на Едингтън.
След битката в Източното Море на бурите, Метали Макензи решиха да прибегнат до атака чрез Съда на Клавиус.
Струва ми се, че бих предпочела война, водена с остриета и бомби.
Тактиките, които прилагаха, бяха най-различни, но цялостната им стратегия беше ясна и проста: да докарат Корта Хелио до банкрут, като ни дават под съд за главозамайващи суми. Заведоха срещу нас дела за нарушение на договор, нарушение на авторски права, нанесени на корпорацията щети, плагиатство и лични щети — по едно отделно дело за всеки член на екипа им, който се бе намирал в Огнището в деня на атаката. Дело, след дело, след дело. ИИ-тата, които се занимаваха с правните ни въпроси, се справяха с повечето от тях веднага, след като получехме известията, но техните ИИ-та отвръщаха с по десет нови за всяко, което бяхме успели да отхвърлим. ИИ-тата работят бързо и евтино, но не са безплатни. Съдиите, за които се бяхме споразумели, най-накрая отсъдиха срещу завеждането на още безпочвени дела и разпоредиха от Метали Макензи да представят солидни основания за съдебен процес, който биха имали шанс да спечелят.
Така и направиха. Обвиниха Адриана Мария до Сеу де Феро Арена де Корта в четиридесет отделни нарушения на патентите на Метали Макензи, които бяха открили в устройството на екстракторите ни.
ИИ-тата, адвокатите и съдиите се подготвиха за дълъг, тежък съдебен процес.
Но аз не го направих.
Знаех, че това ще се проточи безкрайно, а от Макензи ще издействат съдебни заповеди срещу износа ни — и ще продължат да го правят, независимо дали сме успели да отхвърлим предишните, или не. Искаха да ни изкарат второразредна, нечестна компания. Искаха да изравнят доброто ми име и репутацията ми със земята. Искаха клиентите ни на Земята да започнат да се съмняват в нас — достатъчно, за да вложат начални суми в някоя вече установена компания, която да се заеме с износ на хелий-3 за нуждите им. Надеждна компания, на която да могат да разчитат. Енергия Макензи.
Трябваше да сложа край на всичко това веднага.
Предизвиках Робърт Макензи да разреши въпроса лично с мен, чрез бой в съда.
Не споделих намеренията си с никой от правния ни екип. Нито пък с Хелен или Хейтор, въпреки че той вероятно се досети, понеже го помолих да ме научи да се бия с нож. Не казах и на Карлос.
Има яд, има и бяс, а има и един вид гняв, още по-дълбок от тях, който няма име. Той е блед, чист и леденостуден. Сигурно така се чувства богът на християните, когато някой прегреши пред него. И го видях в очите на Карлос, когато разбра какво се готвя да направя.
— Това ще прекрати борбата. Веднъж завинаги — казах аз.
— Ами ако той те нарани? — попита ме Карлос. — Ако те убие?
— Ако Корта Хелио умре, аз и без това ще си отида с нея — отговорих му. — Да не мислиш, че ще ни оставят на мира просто така? Макензи си връщат всичко тройно.
Половината луна се беше струпала в съдебната зала в деня на боя — или поне на мен така ми се струваше. Изправих се на подиума за битки и видях пред себе си море от лица, което се простираше все по-нагоре и по-нагоре. Толкова много лица и аз пред тях — по шорти и късо горнище, стиснала в ръка нож, който бях взела назаем от охранителите.
Не се боях ни най-малко.
Съдиите призоваха Робърт Макензи на арената. После — още веднъж. После повикаха адвокатите му пред съдийската скамейка. Аз стоях в средата на съдебната арена, здраво сграбчила ножа на една друга жена, и гледах нагоре, към лицата. Исках да ги попитам: „Защо сте дошли? Какво искате да видите? Победа или кръв?“
— Призовавам те, Робърт Макензи! — извиках аз. — Защитавай се!
За един миг в съдебната зала се възцари пълна тишина.
Предизвиках Робърт втори път.
После трети:
— Призовавам те, Робърт Макензи — ела да защитиш името си и името на твоята компания!
Повиках го три пъти и след третия още стоях сама на бойния подиум. Съдебната зала сякаш избухна. Съдиите крещяха нещо, но заради шумотевицата не се чуваше нито дума. Вдигнаха ме на ръце и ме изнесоха от Съда на Клавиус, а аз се разсмях и се смях, смях, смях до премаляване, докато продължавах да стискам ножа в ръка. Не го пуснах, докато не пристигнахме в хотела, където отбор „Корта“ бе установил главния си щаб.