— Карлиньос!
Карлиньос Корта видя как племенничката му се спуска към него за прегръдка и отстъпи леко назад, но тя се блъсна в него, грабна го за крака и вдигна огромен облак прах, който се посипа по красивата ѝ рокля като сажди.
Рафа следваше Луна на две крачки разстояние. Размени няколко шеговити удара и престорени юмрука с малкия си брат.
— Дошъл си направо от повърхността?
Карлиньос вдигна шлема си за доказателство. Обшитият с емблеми космокостюм и острата, подобна на барут миризма на лунния прах го карат да изглежда като пират, нахлул неканен на официален коктейл. Той захвърли раницата, грабна една „Синя луна“ и я пресуши на един дъх.
— Да ти кажа, след като изкараш два часа на мотора, където ти се налага да пиеш собствената си пикня…
Рафа поклати глава, сякаш се чуди на смахнатия си брат.
— Този глупав мотор ще те убие някой ден. Може да не е днес, може да не е утре, но някой ден някое слънчево изригване ще те свари на повърхността, както си си на мотора — на пет часа разстояние от най-близкото обитаемо място. И ще ти изпържи. Бразилския. Задник.
Всяка дума бе съпроводена с бутване по рамото за по-голям ефект.
— А кога беше последният път, когато ти се качи на повърхността? — Карлиньос удари наужким брат си в стомаха. — Какво има тук? Корем. Не си никак във форма, ирмао. Трябва пак да започнеш да излизаш на повърхността. Ходиш на прекалено много заседания. Ние сме лунонавти, а не счетоводители.
Най-големите и най-малките от момчетата в семейство Корта обожаваха спортните занимания. Страстта на Карлиньос бе лунният велокрос. Той е пионерът на този екстремен спорт. Създал е мотоциклетите и специалните костюми. Оставил беше дири навсякъде из Апенините при Морето на дъждовете и беше дал началото на състезанието за издръжливост през Морето на яснотата. Спортът на Рафа бе от по-безопасния вид, а и се водеше на закрито — той притежаваше отбор по хандбал в ЛХЛ. Намираха се доста високо в класацията на Висшата лига. Рафа споделяше страстта си със своя девер, Джейдън Уен Сун — собственикът на „Сунските тигри“. Състезаваха се помежду си ожесточено, но спортсменски и с чувство за хумор.
— Ще останеш ли и след партито? — попита Рафа.
— Дал съм си отпуск.
Карлиньос бе прекарал последните три лунни месеца около Морето на спокойствието, зает да помага в добива на хелиум.
— Включи се в играта. Трябва да видиш какво правим.
— Губите, доколкото разбрах — отговори Карлиньос. — Къде го нашия Лунен бегач? Чух за хлапето от рода Асамоа. Добра работа. Ако Лукасиньо поиска да работи на повърхността, на драго сърце бих го взел.
— Това не влиза в плановете на Лукас.
Малко зад Карлиньос стоеше втори младеж, облечен в космокостюм — толкова тъмен, колкото Карлиньос беше светъл, с красиви скули и тесни очи като на хищник.
— Уегнър, ирмао — поздрави го Рафа.
Последва втора поредица от побутвания за добре дошъл. Уегнър, най-малкият брат, се усмихна с хитър блясък в очите.
Луна още се беше вкопчила в крака на чичо си Карлиньос, цялата омърляна и петносана с лунен прах.
— Дайте да ви видя! — възкликна Ариел, която тъкмо се приближаваше с антуража си. — Красавци такива!
Тя се наведе да ги целуне, но не ги докосна. Никакви петна по тази рокля.
Лукас пристигна с добре премерено закъснение. Поздрави Карлиньос любезно, но безразлично. После се обърна към Уегнър.
— Много обичам партита — всички тези далечни роднини, с които иначе нямаме възможност да се видим.
— Уегнър е тук като мой гост — каза Карлиньос.
— Разбира се — отвърна Лукас. — Моят дом е и ваш дом.
За момент, омразата между Уегнър и Лукас бе осезаема като поток електричество. След това Карлиньос хвана Уегнър за лакътя и го отведе нататък към партито.
— Луна, иди с мадриня Елис — заръча ѝ Рафа.
— Хайде да те поизчистим — каза ѝ мадринята, една полистанка със силно изразени черти и здраво, набито тяло, една глава по-ниско от лунородените поколения. От земните тела ставаха добри сурогатни майки. Семейство Корта не позволяваше на други, освен на бразилци да износват децата им. Тя хвана малката, омърляна Луна за ръка и я отведе далеч от разговорите на възрастните — да погледа за малко музикантите.