Йеманджа простря по повърхността на океана сребриста пътека, аз я извървях и стигнах дотук. Това, което особено ми допада в оришите — присъщия само на тях вид мъдрост — е колко малко ни дават. Няма рай, няма вечно блаженство — само една еднократна възможност. Ако я пропуснеш, никога няма да получиш втора. Ако успееш да се възползваш от нея, можеш да стигнеш чак до звездите. Тази идея ми харесва. Майка ми също я разбираше.
Това беше краят на разказа ми. Всичко останало е история. Но знаете ли какво? Оказа се, че не съм посредствена. Нито пък аутсайдер. Аз бях необикновена.
Извинете ме, сестро. Получавам спешно обаждане по Йеманджа.
Десет
Първият защитен периметър на охраната се намира на двадесет километра от Жоао де Деус. Може да пътувате с влак, бус или планетоход, а може би — с капсула на БАЛТРАН към станция 27 в Морето на изобилието, но във всеки случай, превозното ви средство и пътниците в него биват засечени, и охранителните ИИ-та на Корта правят проверка на самоличността ви. Тази първа линия на защита е толкова незабележима, че няма дори да разберете, че сте я пресекли. Освен ако не ви дадат да разберете.
Вторият защитен периметър не представлява линия, а ниво — поле, което покрива всеки проспект и всеки етаж, всяка пътека и всеки асансьор, всяка канавка, тръба и шахта в Жоао де Деус. Ботове, които лазят, летят и се катерят навсякъде — от огромните строителни роботи, които копаеха тунели и синтероваха стъкло, до миниатюрните наблюдателни дронове с размери колкото насекоми. Острото зрение, слух и сетива, които единствено ботовете притежаваха, внимателно проследяваха всяко движение.
Третият периметър са охранителите — мъже и жени в безупречни костюми, с остри ножове и различни метателни оръжия, които биха могли да обезвредят всеки убиец — биологичен или механичен — преди да се приближи достатъчно, за да може да ги нападне. Отрови, въздушни дронове, тейзъри, бойни насекоми. Хейтор Перейра не жалеше средствата. Арсеналът му беше най-богатият на цялата Луна.
В средата на тези три охранявани зони се намираше Ариел Корта, която лежеше в спешното отделение на клиниката Носа Сеньора Апаресида, потънала в изкуствено предизвикана кома.
Членовете на семейство Корта се бяха стекли от всички краища на Луната. Лекарите твърдо им отказаха достъп до спешното отделение. „Няма нищо за гледане.“ Една красива жена, легнала на болничната кушетка, свързана към животоподдържащите системи с множество тръбички и абукати, заобиколена от ботове, сензори и скенери, които се преплитаха гъвкаво над нея като индийски танцьорки. Бейжафлор се носеше над главата ѝ. Адриана се премести заедно с прислугата си в Жоао де Деус. От името на Корта Хелио бяха запазени няколко от стаите на етажа над спешното отделение. Бившите им обитатели бяха щедро компенсирани за неудобството, и — ако беше необходимо — преместени в други, по-добри клиники на разноски на компанията. Прислугата, която бе пристигнала от Боа Виста, принтира нови мебели и тъкани и пусна обяви за доставчици на храна. Журналисти от новинарските и клюкарските сайтове се бяха струпали в палатки пред клиниката. Хейтор Перейра вече бе успял да хване тридесет дрона-шпиони.
Спътниците им вече ги бяха осведомили за подробностите около нападението и за нанесените щети, но членовете на семейството сякаш намираха утеха в това да преповтарят и допълват новините помежду си. Литания на убиеца.
— Костен нож — каза Адриана.
— Пренесъл го без никакъв проблем през скенерите на входа на партито — добави Рафа.
Той беше пристигнал направо от Тве — два скока с БАЛТРАН. Изглеждаше не по-малко спретнат от всеки друг път: облечен в прясно изпран и изгладен костюм, с чисти обувки и идеално сресан, въпреки неудобното транспортно средство.
— Изобщо не са го видели — добави той.
— Моделът на ножа е широко разпространен в мрежата — обади се Карлиньос.
Беше пътувал дванадесет часа с планетоход от малката война, която се водеше в Морето на кризите, облечен в официален костюм, който явно го караше да се чувства неудобно. Опита се да разхлаби стегнатата вратовръзка.
— Половината ми екип имаше същите. Бяха много модерни преди няколко години. Моделират се според собственото ДНК.
— Някой тъжител, който ѝ има зъб — каза Адриана.
— Определено изобилства от такива — съгласи се Лукас.
— Пълна нелепица — изсъска Адриана. — Ако си пострадал от някой несправедлив развод, си го изкарваш на бившия си партньор, а не на адвоката, който е наел.