— Теорията е правдоподобна — продължи Лукас. — Баросо срещу Рохани. Документите и протокола по делото се съхраняват в Съда на Клавиус. Съпругът не пожела да продължи преговорите и предпочете да уреди въпроса в съдебната зала. Където Ариел го съсипа.
— И са го поканили на партито — отбеляза Адриана. — Абсурдно. Просто абсурдно.
Още никой не бе изрекъл очевидното на глас, нито пък щеше да го направи, преди животът на Ариел да бъде вън от опасност. Всички останали на Луната можеха да си сътворят слухове и фантасмагории, и да избухне медиен скандал. Семейството обаче трябваше да се погрижи да запази достойнството си, въпреки обстоятелствата.
— А къде е Уегнър? — попита Адриана.
— В Кралицата — отговори Карлиньос. — Намерил е нещо.
— Ако иска да бъде част от семейството, трябва да бъде тук.
— Ще се опитам да му се обадя пак, мамо.
Но Лукас вдигна вежда към него, сякаш искаше да му каже: „После ще си поговорим за това.“
— Доктор Макарейг пристигна — обявиха спътниците им.
Личната лекарка на Ариел се поколеба пред отворената врата, притеснена от пълния състав на семейство Корта и погледите, които се бяха фокусирали върху нея. Тя седна в единия край на заседателната маса, а семейството се събра около отсрещния.
— Новините не са хубави — започна тя. — Успяхме да стабилизираме състоянието ѝ, въпреки че е загубила много кръв. Наистина много. Има увреждания на нервите. Ножът се е врязал в гръбначния мозък. Има частична парализа и загуба на моторните функции.
— Моторни функции? — намеси се Рафа. — За какво говорите? Тук не става дума за някакъв робот, а за сестра ми. Майка ми трябва да разбере какво точно се е случило с нея.
Доктор Макарейг притисна длани към клепачите си. Беше изтощена и последното нещо, което ѝ трябваше в момента, бяха излишните и гневни изблици на Рафа.
— Ножът е причинил увреждане от категория Б на петия лумбален прешлен. Тези увреждания водят до парализа. Сетивността не се губи. Петият лумбален прешлен е пряко свързан с движението на частите на тялото от кръста надолу. Затова увреждането му е довело до парализа на долната половина на тялото му, а също така до изпускане по малка и голяма нужда.
— Какво означава това?
— Ще се изпуска. Поставихме ѝ колостома.
— Няма да може да върви — каза Карлиньос.
— Нарича се параплегия. Сестра ви е напълно парализирана от кръста надолу. Безпокоим се и за евентуални мозъчни увреждания поради тежката кръвозагуба.
Карлиньос прошепна кратка умбандска молитва.
— Благодаря, докторе — каза Адриана.
— Какво можете да направите, за да ѝ помогнете? — попита Рафа.
— Ще започнем терапия със стволови клетки веднага, щом състоянието ѝ се стабилизира. Шансовете за успех са високи.
— Не разбирам какво имате предвид. „Високи шансове“? На Коджо Асамоа му порасна нов палец за два месеца.
— Има голяма разлика между това да ти порасне нов палец и да се опиташ да компенсираш увреждания на гръбначния мозък. Процесът е много деликатен.
— Колко време? — попита Адриана.
— До една година.
— Една година! — възкликна Рафа.
— Може би около осем месеца — ако тялото приеме присадените клетки от първия път. След това ще бъде необходимо и време за рехабилитация — Ариел ще трябва да започне да се учи как да управлява тялото си от самото начало, докато процесите се запечатат в нервните ѝ пътища и се създадат нови двигателни вериги. Не можем да си позволим да бързаме. Работата изисква голямо внимание. Всяка грешка би могла да се окаже фатална.
— Общо година — обобщи Лукас.
— Ще ви осигурим всичко, което ви е необходимо — каза Адриана. — Оборудване, последните технологии, разработени на Земята — каквото и да е.
— Благодаря ви, но медицинските ни технологии са по-напреднали от земните във всяко отношение. Ще направим всичко възможно, сеньора Корта. Всичко.
— Разбира се. Благодаря, докторе.
Второто „благодаря“ бе знак, че разговорът е приключил. Адриана се обърна към синовете си:
— Рафа, Карлиньос, бихте ли ме оставили насаме с Лукас, ако обичате? Искам да поговоря с него.
— Бих бил и глупак, и лъжец, ако твърдя, че нямам облаги от това събитие — каза Лукас, когато помещението се опразни.
— Очакваш да се възхитя на честността ти ли?
— Не. Чувствата ми не са никак благородни. Но всъщност съм притеснен — заради сватбата, мамо. Ако не можем да разчитаме на Ариел да договори ника, Макензи ще изядат Лукасиньо жив.
Лукас видя, че майка му се опитва да приеме тази гледна точка — сякаш беше едра индустриална машина, която трябваше да предприеме редица маневри, преди да се обърне, или тежък влак, който трябва да набие спирачки още отдалеч, за да успее да спре. Преди, умът ѝ беше пъргав и лекоподвижен като балерина. Бе бърза и схватлива. Този брак между династиите не биваше да се превръща в нов капан, в който да падне с Аманда Сун. Ариел трябваше да договори сделката — да изготви най-добрия брачен договор на кариерата си. Лукас още не беше казал нищо на Лукасиньо. Нямаше намерение да го прави, докато договорът не е готов. А сега синът му пътуваше към Меридиан и към неизбежния разговор, от който Лукас започваше да се бои.