— Само за момент, ако обичаш?
Моментът не беше подходящ за шеги.
Роклята беше залепнала за кожата ѝ. Марина напои плата с малко от вече хладкия чай, за да размекне засъхналата кръв. Бельото ѝ също беше пропито с нея. Тя свали всичко и остана гола в будката зад чайната. Усещаше миризмата по кожата си. Пак ѝ се пригади. Но ако започнеше да повръща, никога нямаше да успее да спре. В докосването на принтираните дрехи върху кожата ѝ усети почти свръхестествена чистота.
— Хайде.
Карлиньос я хвана за ръката и тя се остави да я отведе до една тиха стая на деветия етаж. Дивани, килимчета от фалшива кожа и предостатъчно пространство, за да може да седне или легне.
— Питие?
Карлиньос държеше по една Синя луна във всяка ръка.
— Как можеш… — извика Марина, но се спря. — Извинявай. Извинявай.
Карлиньос седна до нея и разкрачи крака свободно. Марина се беше свила с колена, притиснати към гърдите.
— Добра работа.
— Просто работа. Нищо повече. Дори не се замислих. Нямаше какво да му мисля. Просто го направих.
— Сякаш нещо се вселява в теб. Не тяло, не дух — нещо друго е. Инстинкт, може би — но не вроден. Не мисля, че има дума за това. То е нещо мигновено и просто. Просто действаш.
— Не е просто — каза Марина. — Изобщо не смятам, че е просто. Спомням си го толкова ясно, Карлиньос. Изглеждаше толкова изненадан. Сякаш аз бях последното нещо, което беше очаквал. А след това — раздразнен. Ядосан, задето щеше да умре, без да разбере дали планът му е проработил. Още го виждам пред очите си.
— Нямала си друг избор.
— Млъкни, Карлиньос.
— Нямала си друг избор. Това имах предвид, като казах, че е просто. Няма как другояче да постъпиш.
— Не ми се говори за това, Карлиньос.
— Справи се много добре.
— Убих човек.
— Спаси Ариел. Иначе тя щеше да е мъртва сега.
— Не сега, Карлиньос!
— Марина, разбирам как се чувстваш.
— Нищо не разбираш — каза Марина, но дъхът ѝ спря. Истината се четеше в очите му, мускулите му, дори в мириса на потта му; неизречена, интимна истина.
— Разбираш. О, Боже мой. Наистина разбираш. Махни се от мен. Махай се. Миришеш на кръв.
Марина го блъсна настрани. Здравите ѝ, землянски мускули го запратиха в стената — достатъчно силно, за да му останат синини от удара.
— Марина…
— Аз не съм като теб! — изкрещя тя. — Не съм като теб.
След това побягна.
Вълците не бяха самотни ловци. Уегнър Корта обаче беше. Въпреки опита и отдадеността на останалите в глутницата, той бе единственият, който успя да проумее една от най-важните истини за двете си природи: че не се променяше от обикновен човек във вълк и обратно. Бе разбрал, че Уегнър Корта всъщност представлява двама души — един тъмен и един светъл мъж, които притежаваха различни характери, отличителни черти, таланти и способности. Обикновеният Уегнър Корта умря на дванадесетгодишна възраст под купола на обсерваторията в Боа Виста. Онези, които се бяха появили на негово място, бяха вълкът и тъмният.
Пробиваше си път незабелязано през тълпите, които пълнеха Западна 73-та улица на Фалкон след мача. Спътникът му пък бе потънал дълбоко в охранителната мрежа на Кралицата на Юга. Работеше от часове, за да успее да пробие защитите в наблюдателните системи, които щяха да му помогнат да проследи Джейк Сун. От дни го следеше — събираше информация за навиците, ритуалите, режима и обичайните му дейности. Рафа му звънеше непрекъснато: „Ариел, Ариел е тежко ранена, Ариел беше нападната. Ела в Жоао де Деус. Веднага.“ Но трябваше да прогони мисълта за това от ума си, за да се съсредоточи върху лова.
Джейк Сун се намираше на една пресечка от него, на долното ниво — и той се връщаше от мача в стадиона „Арена-Тайанг“. „Тигрите“ — 34, „Мокос“ — 17. Поредната жестока загуба. Катастрофален резултат за момчетата на Рафа. Но той имаше по-важни неща, за които да мисли. Феновете бяха в прекрасно настроение. Джейк Сун се смееше, заобиколен от приятели — щастлив, спокоен. Не подозираше нищо. Лесна мишена за Уегнър. Приятелите му предложиха да изпият по някое питие, да отидат на вечеря. Джейк щеше да им откаже. Имаше среща със Зоуи Марнитес — аморът му в Кралицата на Юга. Тук щеше да се качи на асансьора и да слезе до 33-та улица. Уегнър слезе със съседния. Апартаментът на Зоуи Мартинес се намираше на една странична пресечка на 33-та улица — сенчеста и дискретна. Уегнър забърза крачка и скъси разстоянието между себе си и плячката. Джейк зави зад ъгъла към тихата уличка.
— Джейк Тенглонг Сун.
Джейк се обърна и видя ножа в ръката на Уегнър. Последва блясък, Уегнър бе обзет от най-силната болка, която бе изпитвал досега, и се строполи вкочанен на пода. Чувстваше се, сякаш стотици чифтове ръце разкъсват всеки от мускулите му на парчета. Обърна се по гръб и видя обръч от ножове, насочени надолу към него. Охраната на семейство Сун.