— Хайде да опитаме.
Марина се дръпна назад. Ариел скочи на пода. Механичните крака поддадоха под нея, и за секунда изглеждаше, сякаш ще падне, но след това сервомоторите се синхронизираха със сигналите, които им подаваше мозъкът ѝ, и тя се изправи стабилно.
— Вдигни роклята.
Ариел пристъпи напред. В крачката не се долавяше нито колебание, нито залитане. Обиколи стаята, а Марина вървеше след нея и придържаше дългата пола на роклята ѝ като придворна дама.
— Как се чувстваш?
— Сякаш съм на седем години и съм обула високите обувки на мама — отговори Ариел. — Добре. Време е да ме приведем в приличен вид.
Марина пусна роклята и започна да оправя гънките ѝ и пластовете на фустите така, че изкуствените крака под тях да не се забелязват. Ариел огледа отражението си чрез Бейжафлор.
— Засега бива.
Механизмите вече бяха възстановили контрола ѝ над ходенето по нужда, но торбичките за колостомия все още ѝ бяха необходими. За щастие, обемната рокля ги прикриваше.
— Няма да нося дълги до земята рокли цял живот. Освен ако не започна нова модна тенденция. Стой зад мен, ако обичаш. Искам да се появя, както подобава.
Лукас пръв заръкопляска, когато Ариел влезе в помещението на рецепцията с плавна походка, но Марина забеляза мимолетното изражение на неприязън, която изкриви чертите на лицето му. Последваха целувки. Адриана прегърна дъщеря си и се отдръпна назад, за да огледа творението на инженерите на компанията.
— О, мила моя.
— Само временно е — успокои я Ариел. — Нищо особено.
Третият представител на семейството, който се беше появил в клиниката, беше Уегнър. За Марина той бе най-интересният от целия род Корта. Беше го виждала само веднъж от празненството в Боа Виста насам — на рождения ден на Адриана. Също като Карлиньос, той служеше на семейството извън заседателната зала, но Марина усещаше, че не е избрал това по собствено желание. Кожата и очите му бяха тъмни, миглите — дълги, а скулите — високи. Спътникът му представляваше топка от черни, гумени шипове, които проблясваха мазно на светлината. Освен това, той присъстваше, когато Рафа и Карлиньос отсъстваха.
Ариел седна, кръстоса крака и разпъна електронната си цигара. Марина застана зад нея. Наслаждаваше се на спектакъла.
— Лукас. Ето ти един истински ника.
Спътниците на Ариел и Лукас проблеснаха, докато тя му прехвърляше документа.
— Така ще осигурим на момчето щастлив, безопасен брак. Не го чети, просто го подпиши. И не се меси в неща, които не разбираш.
— От Макензи дадоха ли съгласие?
— Ще дадат, иначе ще прекарат години в предоговаряне на всяка клауза. А Джонатан Кайод очаква бляскавата сватба с голямо нетърпение.
Лукас сведе глава, но Марина отново усети неодобрението му.
— Уегнър има да ни съобщи нещо — каза Адриана.
— Ариел, телохранителката ти — намеси се Лукас.
— Марина ще остане тук — отговори Ариел. — Бих ѝ доверила дори живота си.
Лукас погледна към майка си.
— Тя вече спаси живота на две от децата ми — съгласи се тя.
— Зная, че не заемам място от първостепенна важност в семейството — каза Уегнър. — С Рафа сключихме сделка след опита за покушение на партито за лунното бягане на Лукасиньо — че аз ще се постарая да проуча някои неща. Благодарение на някои мои уникални… способности, мога да видя неща, които останалите от вас не могат.
Ариел забеляза озадаченото изражение на Марина.
— Той е вълк — прошепна тя чрез Бейжафлор по личния ѝ канал.
— Какво? — прошепна тя в отговор чрез Хети.
Марина си спомни интервюто си в Боа Виста, в което той беше участвал. Карлиньос я беше попитал дали има някакъв опит в работата на повърхността. Уегнър я беше попитал за познанията ѝ като инженер. Тя бе забелязала мрачната му интелигентност и излъчването за самота, див характер и уязвимост. Вълк.
— Надуших нещо, което ми беше познато, в един от протеиновите процесори, и издирих жената, която го беше проектирала. Тя ме заведе при хората, които я бяха наели — фиктивна компания, създадена с цел да се изпълни само тази поръчка. Един от собствениците ѝ беше Джейк Тенглонг Сун. Отидох да говоря с него в Кралицата на Юга. Той знаеше, че ще го намеря. Опита се да ме убие. Глутницата на Магдалена ме спаси.
— Глутницата на Магдалена? — прошепна Хети на Бейжафлор, но Ариел имаше въпрос за Уегнър.
— Знаел е, че ще го намериш?