От семейство Корта — Рафа и Лусика, Робсън и Луна. Лукас беше сам. Ариел и новата ѝ телохранителка, която зае място до останалите членове на семейството и накара останалите гости да си зашушукат с неприкрито любопитство. Карлиньос, облечен в идеално скроен костюм, който подчертаваше стройната му фигура. Уегнър, който изглеждаше леко притеснен, о̀кото му, Аналийс Макензи, и членовете на глутницата му — тридесетима души, облечени в тъмни цветове. Присъствието им придаваше оттенък на вълнуваща опасност на украсената със сребро и панделки церемония.
Всички заеха местата си и един малък оркестър изпълни „Цъфтят цветове под пълната луна“.
Всичко, което оставаше, беше появата на двамата младоженеца.
Лукасиньо бе чувал, че мъжете трябва да се събличат от долу нагоре, затова стигна до извода, че трябва да се обличат в обратен ред. Прясно принтирана риза. Сребърни копчета за ръкавели. Златото беше кичозно и евтино. Вратовръзка в гълъбовосиво, с японски мотиви, вързана на сложен възел „Елдридж“, който Джинджи му беше показал и който Лукасиньо бе упражнявал по един час всеки ден. Бельо — от паякова коприна. Защо не правеха всички дрехи от тази тъкан? „Защото хората нямаше да правят нищо друго, освен да се наслаждават на прекрасното усещане“, предположи той. Чорапи до средата на прасеца. Глезенът оставаше скрит — какво престъпление. После — панталоните. Лукасиньо се бе колебал с дни кой дизайнер да избере и накрая се спря на Бой дьо ла Бой. Отхвърли първите пет тоалета, които те предложиха, докато не му изпратиха този. Платът бе тъмен — един тон по-тъмен от вратовръзката, — със съвсем лек намек за цветен мотив, като дамаска. Без подгъв на крачолите, изгладени с по два остри ръба — отпред и отстрани. Така беше модерно. Всъщност, на мода беше да има от всичко по две: две копчета отпред на сакото, по две — отстрани на ръкавите. Четирисантиметрови, високи ревери. Илици. Кърпичка за джоба на гърдите му, сгъната така, че се показваха два триъгълни върха. Сгънатите на симетричен с джоба квадрат кърпички бяха излезли от мода още преди месец. Федора с къса периферия и двусантиметрова, копринена лента, вързана на малка панделка от едната страна. Лукасиньо нямаше да я носи на главата, а в ръката си. Не искаше да си разваля прическата.
— Покажи ми.
Джинджи му показа образа му чрез хотелските камери. Той се завъртя, смени няколко пози и изражения.
— Ама че съм готин.
Преди прическата трябваше да си направи грима. Затъкна една кърпа в якичката си, седна на тоалетката и заповяда на Джинджи да приближи кадъра към лицето му. Козметичният комплект също беше правен по поръчка — от Котери. Лукасиньо се наслаждаваше на отчетливия ритъм на ритуала — слоевете, на които нанасяше грима, сливането и доизпипването на различните оттенъци, фините нюанси. Довърши очната линия и примигна.
— О, да.
След това, без да става, се зае с косата си. Оформи перчема си внимателно, като го среса назад и закрепи със стратегически нанесени дози спрей, мус и гел за коса. Разтърси глава. Косата му се движеше, сякаш беше жива.
— Бих се омъжил сам за себе си.
Оставаше само още едно нещо. Лукасиньо взе обеците си и ги сложи по местата, една по една. Джинджи му показа отражението му за последен път. След това Лукасиньо си пое дълбоко дъх и излезе от Хотел Антарес.