— Време е за шоу — прошепна Рафа на брат си.
В следващия миг, всички от семейство Корта чуха как спътниците им прошепват в ушите им:
— Обаждане от Лукасиньо.
В рамките на тридесет секунди, Гупшуп вече бе успял да излъчи новините до всяко кътче на луната. „Лукасиньо Корта — младоженецът беглец.“
— Получавал ли си някакви съобщения от сина си? — попита Брайс.
— Не — отговори Лукас.
— Радвам се да го чуя. Останах с впечатлението, че това е номер, който сте измислили заедно.
— Не ставай глупав.
Брайс трепна и разтърси глава от раздразнение. Един от нервните му тикове.
— Въпросът е как ще компенсираме щетите?
— Какви щети?
Още един тик: ноздрите на Брайс се разшириха и той си пое шумно дъх.
— Пострада доброто име на семейството ми и репутацията на Метали Макензи. От Гупшуп ще ни осъдят за неизпълнение на нашата страна на договора.
— А и сметката за напитките сигурно е главозамайваща — каза Лукас.
Беше се срещал с Брайс два пъти преди днешния ден — на официални събития, а не на бизнес срещи, но вече бе разпознал неговия маландрагем. Козът, с който Брайс надвиваше опонентите си, беше вдъхването на страх — не с мускули, а чисто и просто с огромна телесна маса. Той сякаш създаваше собствена гравитация във всяко помещение — едно подхлъзване или спъване бе достатъчно, за да загубиш битката с него. „Номерът ти ми е известен“, мислеше си Лукас. „Но ти си Земята, а аз — Луната.“ Почти му се зави свят от възможността, която се разкриваше пред него. Всичко се беше избистрило; виждаше нещата по-ясно от всякога преди.
— Колко неуважително говориш — порица го Брайс. Бе започнал да се поти. Едра, потна грамада от плът.
— Нито твоето, нито моето семейство се плаши от съдебни дела. Какво предлагаш?
— Да отложим сватбата и да я проведем отново. Ще си поделим разходите. Но можеш ли да ми дадеш някаква гаранция, че синът ти ще се появи?
— Не мога да направя такова нещо — отговори Лукас. — Няма как да говоря от името на сина си.
— Ти баща ли си му, или не?
— Както вече казах, не мога да говоря от негово име. Но вече взех решение, което ще отстоявам до последно — заяви Лукас. — И то е, че можеш да вървиш по дяволите, Брайс Макензи.
Трети тик — Брайс задъвка горната си устна. Предишните му жестове издаваха раздразнение, но този вече означаваше ярост.
— Хубаво.
Остриетата на Брайс пристигнаха от лобито и му помогнаха да стане от дивана и да се закрепи на бастуните и изненадващо спретнатите си крака. Бавно подмина Лукас — трак, трак. Лукас осъзна, че е намерил трето нещо, което му достави удоволствие в днешния ден: знанието, че е създал неприятности на Брайс Макензи.
Когато стигна до вратата, Брайс се обърна и вдигна показалец. Бастунът му се залюля на каишката, увита около китката му.
— А, да. Има още нещо.
Брайс пристъпи напред и зашлеви шамар на Лукас. В удара не беше вложена особена сила, но Лукас подскочи от шок пред невероятното му нахалство.
— Ако искаш да те представя друг, си избери секундант и защитник. Времето и часът ще бъдат определени от съда. Семейството ми ще ти отмъсти за днешния ден.
Спътниците на Котоко се появиха един по един около Абена Маану Асамоа. Тя затаи дъх. Впечатли се далеч по-дълбоко, отколкото бе очаквала. Адинкрите сияеха, прожектирани на лещата ѝ; с всяка секунда се появяваше по още една. Бе заобиколена от блестящи думи и фрази. Бе приготвила стаята си внимателно — членовете на съвета наистина бяха хора, които прекарват повечето си време в тунелите, подземните градини, улиците и фабриките, но Котоко представляваше повече от сбора на отделните си единици. Означаваше едновременно приемственост и промяна, родословие и разнообразие, абусуа и корпорация. С Котоко можеше да се посъветва всеки, но беше длъжен да отговори на неизказания въпрос — защо му е било необходимо? Абена бе прибрала и подредила вещите и мебелите в стаята си, бе оформила на пода триъгълник от биолампи в черно, червено и бяло, и беше застанала в средата. Преди това се беше изкъпала.
Последен се появи Сунсум — спътникът на Омахене. Абена потрепери. Беше призовала истинска мощ.
— Абена — каза Адофо Менса Асамоа. Спътниците говореха с гласовете на господарите си. — Как си? Златното столче те приветства.