— Яа Доку Нана — отговори Абена.
— О, ти си подредила. Прекрасно — обади се Акосуа Дедей от Фарсайт.
— Лампичките са много хубава идея — добави Кофи Анто от Тве.
— И така — какво искаш да ни питаш?
Куамина Ману от Мампонг бе изрекла на глас скрития въпрос.
— Дадох обещание — каза Абена, а пръстите ѝ несъзнателно си играеха с верижката на колието ѝ с медальон на Гайе Ниаме. — Сега трябва да го спазя, но не знам дали съм била в правото си изобщо да обещавам такова нещо.
— Става въпрос за Лукасиньо Корта — каза един спътник, който Абена разпозна — беше на Лусика Асамоа.
— Да. Зная, че сме задължени на семейство Корта, задето спасиха Коджо по време на лунното бягане. Но какво ще стане, ако Макензи се обърнат и срещу нас, както вече са се обърнали срещу тях?
— Помолил е да му дадем убежище — каза Абла Канде от земеделската градина в Кирилус.
— Но дали съм имала право да му го предложа?
— Какво ще си помислят лунарианците за нас, ако не спазим даденото обещание? — попита Адофо Менса.
Пръстенът от спътници, който заобикаляше Абена, се изпълни с шепот: „Fawodhodie ene obre na enam.“ „Независимостта означава отговорност.“
— Но Макензи… Ние не сме чак толкова силно семейство, нито пък — толкова богато или влиятелно…
— Нека ви разкажа една история — започна Омахене Адофо. — Прав си — АКА не е най-богатият или най-старият от Петте Дракона. Не се занимаваме с износ. Светлините на земното кълбо не зависят от нас така, както зависят от Корта. Нито пък технологиите му. Не сме най-голямото име в индустрията, нито в областта на информационните технологии. Когато дойдохме на Луната, нямахме правителство, на което да разчитаме — като рода Сун — нито достъп до космически агенции и кораби, като Воронцови. Не сме азиатци или западняци. Ние сме ганайци. Ганайци на Луната! Сякаш не си знаят мястото! Тези велики дела са запазени за белите хора и за китайците. Но Ефуа Менса имала една идея, видяла възможност да я осъществи, използвала я и работила, борила се и преодолявала пречка след пречка, докато не стигнала чак дотук. Знаете ли каква е била тази идея?
— Че можеш да забогатееш, като ринеш пръст, но можеш да забогатееш и като продаваш лопати — каза Абена.
Всяко дете научаваше тази пословица веднага, след като им сложеха лещи и им дадяха спътник. Винаги я беше смятала за скучна и очевидна. Старческа мъдрост, която прилягаше на магазинери и бакали, а не на величави магнати като красивите, смели Корта и Макензи, или пък изобретателните Воронцови.
— Откупихме си независимостта, скъпа — каза Адофо Менса.
Нейният спътник представляваше два крокодила — сиамски близнаци, над които сияеше Есе Не Текрема, адинкрата на единството и независимостта.
— И няма да се оставим да ни я вземат. Нито пък ще се оставим на Макензи да се чувстват като че ли са ни господари — добави тя.
— Нито те, нито който и да било друг — подкрепи я Куамина Ману.
— Това отговаря ли на въпроса ти? — попита Омахене Адофо.
Абена наведе глава и сви пръсти по лунарианския обичай. Спътниците на Котоко започнаха да изчезват един по един. Последен остана да сияе този на Лусика Канде Асамоа-Корта.
— Не, нали?
— Какво?
— Не отговаря.
— Не, не е така. Просто не се чувствам…
— Уверена?
— Мисля, че застраших сигурността на семейството.
— Колко души живеят на Луната?
— Какво? Около милион и половина.
— Едно цяло и седем милиона. Цифрата изглежда голяма, но не чак толкова, че да не се безпокоим за генетичния басейн.
— Кръвосмешение, мутации, генетичен дрейф. Фонова радиация. Знам това още от училище.
— И всеки от нас е разработил различна система, с чиято помощ да се справим с това. Ние сме усъвършенствали абусуа, което включва и всички онези правила за това с кого не бива да правиш секс. За теб какви са?
— Бретуо. Асени, Ойоко, и разбира се — собствената ми абусуа.
— Сун се женят с всички — във вените на половината луна тече тяхна кръв. Корта пък са разработили онази странна система с мадрините. И двата метода обаче поддържат генетичния басейн чист и отворен за всички. Макензи са различни. Те държат семейството си колкото могат по-затворено, защото ги е страх да не замърсят гените си и да разводнят идентичността си. Затова се женят помежду си и селектират изкуствено гени, близки до тези на родителите. Откъде мислиш, че са се взели всички онези лунички? Но това е рисковано — изключително рисковано. Трябва да са сигурни в манипулациите на гените, затова наемат нас като генни инженери. Занимаваме се с това от вече тридесет години. Това е обща тайна на двете семейства и макар че много от нас не знаят за това, именно благодарение на нея сме в безопасност от тях. Благодарение на страха от син или дъщеря с две глави.