Съдиите привикаха бойците пред скамейката си. Карлиньос бе два метра и десет сантиметра — по-висок, но и по-тежък от Хадли, който беше като направен от жици и стомана. Съдия Реми се обърна към двамата на висок глас:
— Бихме искали да ви информираме, че този съдебен процес чрез бой е напълно законен, но Съдът на Клавиус не го одобрява от морална гледна точка. Днешното събитие е варварска проява на нрави, които не отиват нито на двете семейства пред нас, нито на техните корпорации. Можете да продължите.
Мариано връчи ножа на Карлиньос. Той почувства тежестта му, хвана го стабилно и усети баланса му. Замахна с него, за да опита инерцията и бързината му, и нанесе по един светкавичен удар в деветте посоки. Захватът му бе здрав, но и лесен за смяна. Преповтори си основните правила: усилие, без усилие. Финтовете, залаганията и отскачанията не бяха същите като атаката с ножа. Всичките му усилия трябваше да бъдат съсредоточени в нея. Сетивата му се изостриха до болка. Усети невидимите звънци, които висяха в тъмния лабиринт.
— Секунданти, напуснете ринга.
Хейтор и Мариано се оттеглиха на малката си скамейка встрани от ринга, под галериите за зрителите. Нямаше рундове, нито време за почивка или съвети, прошепнати в ъгъла на арената. Боят щеше да продължи, докато на крака не останеше само един от двамата.
Карлиньос наведе глава в знак на уважение пред семейството си. По лицето на Марина се стичаха едри, бавни сълзи.
— На ринга.
Карлиньос и Хадли застанаха един срещу друг в средата му и вдигнаха ножове за поздрав.
— Начало.
Двамата мигновено заеха бойни стойки — вдигнати ръце, устойчив център на тежестта. После се хвърлиха един към друг. Карлиньос се завъртя и се опита да дезориентира Хадли и да спечели предимство, но той бе прекалено бърз — толкова бърз, че Карлиньос го изгуби от поглед за миг. Окопити се мигновено. Марина не бе виждала бой с ножове никога преди. Бе грозен, жесток и безсърдечен. Нямаше никакво величие — никакво изящество на движенията, никаква изобретателност и употреба на острието както за нападение, така и за защита, както беше в боя с мечове. Боят с ножове означаваше, че първият контакт на острието с противника ще бъде последен. Всеки удар можеше да се окаже фатален. Пронизване, прорязване, обезоръжаване, обездвижване. Скоростта беше главозамайваща. По-бърза от мисъл. На лицето на Хадли бе изписана разкривена усмивка, която го караше да прилича на ухилената гримаса на някой череп. Бе се съсредоточил напълно в боя. И беше по-бърз, по-лек, по-ловък. Финт, завъртане, пауза. Марина хвърли поглед към членовете на семейство Корта. Очите на Рафа бяха затворени. Ариел притискаше длани към устата си. Лицето на Уегнър се бе превърнало в олицетворение на концентрацията. Лицето на Лукас пък бе безжизнено като на мъртвец. Израженията на лицата на семейство Макензи от отсрещната страна на ринга бяха същите.
Нямаше сили да гледа. Нямаше сили да извърне поглед.
Никой не можеше да издържи на такава убийствена скорост. Виждаше, че Карлиньос започва да губи баланса си. Закъсняваше да отреагира с частица от секундата. Кожата му проблясваше от пот. В погледа му се четеше твърдост. Бе забравил къде се намира. Двамата с Хадли сякаш танцуваха танц на смъртта. Бързи, стегнати, къси замахвания с ножовете: ръцете се стрелкаха към сухожилията на краката. Високо, ниско. Карлиньос финтира, Хадли блокира удара му и нанесе плитка прорезна рана надолу по бицепса и през корема. Преди червената линия да се появи, Карлиньос вече бе отскочил настрани. Не беше забелязал раната. Бе изпълнен с адреналин — отвъд болката, отвъд всичко освен битката. Но прорезът в бицепса му беше дълбок. Губеше кръв. Губеше контрол. Губеше дуела. Завъртя се и отскочи назад, по-далеч от Хадли. Хадли пристъпи към него, за да скъси разстоянието, но Карлиньос използва момента да премести ножа от дясната в лявата си ръка. Хадли се изненада за миг — не за дълго, но достатъчно, за да бъде принуден да отстъпи. Разтърси глава, сякаш да се освободи от схващането на мускулите си, и премести ножа си от дясната в лявата ръка.