— Току-що загубихме и екстракторите в западната част на Морето на яснотата — съобщи Хейтор, докато пътническата совалка на кораба се спускаше надолу. — Имам връзка с южната част. Прехвърлям я и на вас.
На лещите им се появи един и същ образ: напълно унищожен фронт от екстрактори. Камерата се отдалечи от парчетата метал и пластмаса, разпръснати надалеч по покритото с реголит море; пет екстрактора бяха безвъзвратно разрушени, а един планетоход бе смазан под тежестта на греда, която се беше стоварила върху него.
— Имате ли образ? — изкрещя един женски глас. На екрана се изписа името ѝ — Кине Мбайе, служител в базата на Морето на яснотата. — Унищожават ни.
В небето зад нея проблесна лъч светлина и към камерата полетя една огромна, метална подпора. Жената изпсува на френски. Видеото прекъсна. Името на екрана светна в бяло.
— Карлиньос!
Рафа разтърси брат си с все сила. След необузданата ярост и лудост, която го бе обзела на бойния ринг, Карлиньос бе изпаднал в кататония. Секундантите му го бяха завлекли насила в стаичката за защитници, където един медицински бот бе зашил раните на корема и ръката му и му бе дал максимална доза успокоително. След това секундантите го измиха от кръвта, облякоха го в нормални дрехи и му помогнаха да се качи на „Пустелга“.
— Какво става? — опита се той да фокусира поглед върху лицето на брат си.
— Загубихме целия южен фронт в Морето на яснотата — каза Хейтор, чието лице бе посивяло. Вратата на шлюза се затвори, налягането се изравни и пътниците влязоха в лобито с асансьорите.
— Загинали са тридесет души — добави той.
— Карлиньос! Ти умееш да пътуваш по повърхността.
— Покажете ми.
Изгледа записа с Кине Мбайе три пъти, докато чакаше асансьора с останалите.
— Спрете всички екстрактори.
— Какво става с… — започна Рафа.
— Вече дадох заповед — прекъсна го Лукас.
— Това няма да ги спре за дълго. Просто ще преизчислят траекторията си — каза Карлиньос и ги изгледа един по един, за да види дали са се сетили. — Обстрелват ни с капсули от БАЛТРАН. Ако забавите записа, се забелязва една — точно преди удара. Онзи лъч светлина не е истинска светлина, а от избухналата капсула.
— Няма къде да се скрием — каза Рафа.
— Няма начин такова нападение да е моментно хрумване — отбеляза Лукас. — Необходимо е предварително да се набележат местоположенията на всеки от екстракторите, да се наемат капсулите, да се зададат траекториите им. Планирали са го от доста време.
— Кой? — попита Хейтор.
Лукас впери поглед в него.
— Кой според теб, стари глупако такъв?
— Квадрант Сао Себастиао, проспект Кондакова — обяви записът на асансьора.
— Какво можем да направим? — попита Рафа.
— Да платим повече от тях — отговори Лукас. — Нищо не е по-силно от парите.
Той даде на Токиньо няколко нареждания. Последва пауза. Никога преди не се беше случвало такова нещо.
— Достъпът до сметките на Корта Хелио е временно забранен — съобщи накрая Токиньо.
Вратите на асансьора се отвориха.
— Обясни — заповяда Лукас.
— Банковите ни системи са нападнати от вирус, който блокира достъпа до парите — отговори Токиньо.
Подът на лобито се разтресе. Всички минувачи по проспект Кондакова погледнаха нагоре — инстинктивната реакция на хора, които живеят в пещера.
— Само това ни липсваше — каза Рафа. — Земетресение.
— Не земетресение — поправи го Карлиньос. — Обстрел.
Една жена и един мъж, облечени с вкус и по последна мода, слязоха от експрес номер 28 и преминаха през шлюзовете към гара Тве. Проправяха си път сред тълпата ловко и целенасочено, сякаш се бяха запътили към точно определено място в оплетения лабиринт на Тве. Водеха ги. Стигнаха до един от обществените принтери и взеха два предварително поръчани пластмасови ножа — остри, назъбени и опасни. Жената и мъжът бяха наемни убийци, чиято задача беше да намерят Лукасиньо Корта и да го изкормят жив. Спътниците им успяха да локират Джинджи. Момчето се намираше на открито, бе напълно уязвимо. Проследиха го през тунелите и градините, по високите, тесни мостове, окачени над високите, пълни със зеленина пропасти, по спираловидните рампи, които водеха нагоре към жилищните зони. С всяка стъпка скъсяваха разстоянието помежду им.
Лукасиньо бе прекарал сутринта в стаята си, в очакване на новини от Съда на Клавиус, разкъсван от мъчително чувство на вина. Баща му му бе повторил неколкократно, че истинската причина не е била в сватбата. Че е била в шамара — преднамерената обида, предизвикателството. Че става въпрос за конфликт между него и Брайс, а сватбата е била само претекст.