— Лукасиньо! Къде е Лукасиньо? — крещеше Лукас.
— Вече можеш да ми го дадеш — каза Хейтор и постави длан върху чашата.
Извади импулсен пистолет от един малък кобур. Оръжието бе не по-голямо от палеца му — приличаше на играчка на фона на огромната му длан.
— Изключете спътниците си.
Спътниците из цяла Боа Виста започнаха да изчезват с кратко примигване. Марина също изключи Хети. Този мъничък, лек пистолет можеше да извади цялата мрежа на Боа Виста от строя. Не се видя и не се чу нищо, но мъничката муха с чипа внезапно спря насред полет и умря.
Лукас Корта се наведе към ухото на началника на охраната и прошепна:
— Опитаха се да убият брат ми. Успели са да влязат в Боа Виста — в собствения ни дом, а после се опитаха да убият брат ми.
— Положението е под контрол, сеньор Корта.
— Положението е такова, че наемен убиец току-що успя да стигне на един стъклен милиметър разстояние от това да убие Рафа. Пред очите на хора от всеки един от Петте Дракона. Пред майка ни. Не мисля, че за такова положение може да се каже, че е „под контрол“.
— Ще анализираме оръжието. Ще разберем кой стои зад нападението.
— Това обаче не е достатъчно. Всеки момент може да се случи ново нападение. Искам цялото имение да бъде претърсено. Празненството свърши.
— Сеньори и сеньорини, имаме пробив в сигурността на имението — оповести Хейтор Перейра, — поради което трябва да претърсим мястото щателно. Налага се да ви помоля да си тръгнете. Моля, насочете се към трамвайната гара. Вече можете да включите спътниците си.
— Намерете сина ми! — заповяда Лукас на Перейра.
Приятелите на Лукасиньо се лутаха наоколо, объркани и изместени от центъра на вниманието. Лунното им бягане и героичната постъпка на Лукасиньо бяха забравени. Охраната на Боа Виста започна да изпраща гостите от градините до гарата. Други охранители придружиха представителите на семейство Корта до сградата на имението. Лукас Корта измери Марина Калзаге с поглед като заледено желязо. Тя все още трепереше.
— Как се казвате?
— Марина Калзаге.
— И работите за доставчиците на храна?
— Работя, каквото успея да намеря. Аз съм… бях инженер по автоматизация на производството.
— Вече работиш за Корта Хелио.
Лукас протегна длан към нея, и Марина я стисна.
— Говори с брат ми, Карлиньос. Семейство Корта ти е длъжник.
В следващия миг вече беше изчезнал. Все още изтръпнала от шока, Марина се опита да проумее какво се е случило. Родът Корта насмалко не заповяда да ѝ прережат гърлото, а сега работеше за тях. Но… това беше родът Корта. „Всичко ще бъде наред, Блейк“, мислеше си тя. „Ще мога да ти купя лекарства. Никога повече няма да ни мъчи жажда. И ще дишаме с пълни гърди.“
Две
Луна Корта, малката шпионка. Боа Виста изобилстваше от кътчета, където едно отегчено момиченце можеше да се скрие. Луна откри тунела за машините за поддръжка през една дълга сутрин, когато проследи един от почистващите ботове. Като всички малки лунарианчета, Луна се чувстваше привлечена от тунелите и тесните проходи. През тунела не можеше да мине възрастен човек и това беше много хубаво, защото скривалищата и тайните ѝ проходи трябваше да останат тайна. Шахтата ѝ беше отесняла от първия път, в който пропълзя в нея и разбра, че оттам може да види личната спалня на майка си — а ако затаеше дъх, можеше и да чуе какво се говори вътре. Луна се намести, свита зад окото на Ошоси — запушваше широката ноздра на статуята на божеството, ловеца и защитника.
— Опряха нож в гърлото ми.
Баща ѝ отговори нещо, която тя не успя да различи. Притисна се още по-близо до вентилационната решетка. Лъчи светлина, в които танцуваха прашинки, играеха по личицето ѝ.
— Опряха нож в гърлото ми, Рафа!
Луна видя как майка ѝ опира пръсти в шията си, сякаш си спомня острието на ножа.
— Просто мярка за сигурност.
— Щяха ли да ме убият, ако се беше стигнало дотам?
Луна отново се премести, за да може да вижда и двамата си родители през тясното прозорче. Баща ѝ седеше на леглото. Изглеждаше дребен, смачкан — духът и жизнеността му сякаш бяха помръкнали напълно.
— Защитаваха ни. Заподозрени бяха всички, които не са от рода Корта.
— Аманда Сун не е от рода Корта. Но не видях нож, опрян в нейното гърло.
— Мухата. Всички знаят, че вашият род използва биологични оръжия.
— „Нашият род.“
— Асамоанците.
— На партито имаше и други асамоанци. Абена Маану, например. И до нейното гърло не видях нож. „Нашият род“ или само някои от нас?
— Защо говориш така?
— Защото вашият род, Рафа, опря нож в гърлото ми. И не те чувам да казваш, че не биха го използвали.