Обичам те, Луна, но не мога да обичам този начин.“
Лусика обви Луна в прегръдка и я залюля — колкото за нейно успокоение, толкова и за свое собствено. Една програмирана да убива мушица бе разрушила света ѝ. Това място вече не беше градина на боговете, не беше палат на водните стихии. Вече беше само тунел в скалата. Всяка от слънчевите земеделски градини на семейството ѝ, всеки град, фабрика и селище на луната представляваше просто прашинка — крехка колиба от камъни, изградена под небето от вакуум и смъртоносното слънце. Всички бяха в опасност, през цялото време. Нямаше къде да избягаш или дори къде да се скриеш.
— Баща ти, договорът и абсолютно всички останали може и да твърдят, че си от рода Корта, но ти си от рода Асамоа. Асамоанка си, защото аз съм асамоанка — както и аз съм асамоанка, защото моята майка е асамоанка. Това е начинът, по който го прави нашият род.
Лукас Корта прокара ръка по заседателната маса и разпиля дигиталните документи.
— Нямам време за това. Откъде е дошла? Кой я е направил?
Хейтор Перейра наведе глава. Бе с една глава по-нисък и с едно десетилетие по-стар от всички около заседателната маса, с изключение на Адриана Корта и нейната управителка на финансите, Хелен де Брага — тъмната сила на Корта Хелио.
— Все още изследваме…
— Имаме най-добрия екип по научноизследователска и развойна дейност на цялата луна и пак не можете да ми отговорите?
— Взели са невероятно обстойни мерки да укрият всички възможни отличителни белези на дрона. Чиповете са обикновен модел, а и шаблонът на принтера е неразпознаваем.
— Значи не знаете.
— Все още не знаем.
Всички около масата чуха как гласът на Хейтор Перейра трепва.
— Не знаете кой я е направил, не знаете кой я е изпратил, не знаете как е пробила защитния периметър. Не знаете и дали някое от тези неща не се е прицелило точно тази секунда и в мен или пък брат ми, или пък — опазил ни Господ — в майка ми. Ти си началник на охраната, а не можеш да ми кажеш никое от тези неща?
Лукас впери поглед в него. По лицето на Хейтор премина нервен тик.
— Взимаме всички възможни мерки, цялата охрана е на крак. Поставили сме под наблюдение всичко над размера на прашинка.
— Ами ако вече са тук? Дронът може да е чакал тук, вътре, от месеци. Сетихте ли се за тази възможност? Може да има още дузина, които тепърва чакат да се събудят. Или още сто. Необходимо им е да успеят само веднъж. Зная как действат модерните отрови. Карат те да чакаш. Карат те да се гърчиш от болка с часове, с ясното съзнание, че всеки поет дъх е по-плитък от предишния, че няма противоотрова, че те очаква сигурна смърт. Агонизираш дълго време, изправен очи в очи със собствения си край. И чак след това ти позволяват да умреш. И зная, че някой се е опитал да използва една от тези отрови срещу брат ми. Това е, което аз знам. А сега ми кажи какво знаеш ти.