— Достатъчно, Лукас.
Адриана Корта седеше на челното място на заседателната маса. Столът ѝ бе празен от месеци и единствената следа от нея беше неин портрет в цял ръст, на който бе изобразена, облечена в космокостюм — Девата на Хелия — който сякаш обхващаше с поглед продължението на масата. Но непосредствената, смъртоносна заплаха, надвиснала над децата ѝ, я беше довела в заседателната зала. Рафа седеше отдясно на вдъхващата респект Адриана, а от лявата ѝ страна Ариел. Лукас пък седеше от дясната страна на брат си.
— Майко, ако началникът на охраната не може да гарантира нашата безопасност, кой би могъл?
— Хейтор служи вярно на семейството ни от по-дълго, отколкото ти си жив.
Властта в гласа ѝ бе неоспорима.
— Да, майко — наведе Лукас глава пред нея.
— Не е ли очевидно? — разнесе се гласът на Рафа в отекващата тишина.
— Очевидно ли е? — контрира Ариел.
— Имало ли е случай, в който виновникът да е бил друг? — Рафа се наведе над масата. Гневът му гореше като огън. — Боб Макензи така и не прости на мама. Той е като бавната отрова. Не днес, не утре, не тази година и даже не това десетилетие — но някоя година, някой ден. Макензи връщат всичко тройно. Сега нападат наследниците. Искат всичко, което си изградила, да рухне пред очите ти, мамо.
— Рафа… — започна Ариел.
— Кира Макензи — прекъсна я Рафа. — Тя беше на празненството. Претърсихте ли я, или просто ѝ махнахте с ръка да си ходи, защото е една от приятелките на Лукасиньо?
— Рафа, мислиш ли, че Макензи биха рискували да започнат открита война с нас? — попита Ариел и смукна дълбоко от електронната си цигара. — Наистина?
— Ако мислят, че могат да ни отнемат монопола — може би — отговори Лукас.
— Отново се започва, не виждате ли? — каза Рафа.
Преди осем години между Корта Хелио и Метали Макензи се беше разразила кратка война за територия. Екстракторите се срутваха и се превръщаха в безполезни купчини метал, влаковете биваха отвличани заедно с ценните им товари, ботовете и ИИ-тата излизаха от строя под атаките на вражески програми. Лунонавтите се биеха с оръжие и с голи юмруци в тунелите на Маскелин и Янсен, както и в каменните морета на Спокойствието и Яснотата. Сто и двадесет жертви и щети на стойност милиони минибитове. В края на краищата, двата рода се съгласиха на арбитраж. Съдът на Клавиус отсъди в полза на Корта Хелио. Два месеца по-късно Ейдриън Макензи се омъжи за Джонатон Кайод, Орел на Луната и главен изпълнителен директор на Корпорацията за лунен напредък — собствениците на планетата.
— Достатъчно, Рафа — намеси се Адриана Корта. Гласът ѝ е тънък, но от него се излъчваше неоспорим авторитет. — Битката ни с Макензи се води чрез бизнеса ни и пак чрез него ще ги победим веднъж завинаги. Ние правим пари.
Адриана се изправи от стола; както изражението ѝ, така и тялото ѝ изглеждаха уморени и сковани. Децата и близките ѝ служители се поклониха и излязоха след нея от заседателната зала.
Карлиньос се изправи, сви пръстите на дясната си ръка и се поклони на майка си. Не беше обелил и дума на заседанието. Както винаги. Той бе в стихията си на полето, до екстракторите, рафиниращите машини и лунонавтите. Беше лунонавт и боец. Рафа го надминаваше със своето обаяние, Лукас можеше да го срази с логически аргументи, а Ариел можеше да го оплете в изкусната мрежа на красноречието си — но никой от тях не владееше суровата земя така, както той.
Лукас даде знак на Хейтор Перейра да остане за момент.
— Направи грешка — прошепна му. — Прекалено си стар. Вече не ставаш — и вече нямаш място тук.
Уегнър Корта чакаше в лобито пред заседателната зала. Адриана и спътниците ѝ го подминаха, без да го удостоят с поглед. След тях вървяха Лукас и Ариел. Ариел му кимна със сдържана усмивка. Карлиньос потупа брат си по гърба.
— Здравей, братко.
Липсата на Уегнър на заседателната зала на семейството бе явна.
— Искам да поговоря с Рафа — каза той.
— Разбира се. Искаш ли да се върнеш с мотора в Жоао?
— Имам други планове.
— Ще се видим после, Лобиньо.
— За какво искаш да говориш с мен? — попита Рафа.
Бе приседнал на долния клепач на дясното око на Оксала. Потокът на водопада плискаше лениво зад него.
— Мухата. Искам да я погледна отблизо.
Рафа се беше погрижил Уегнър да получава цялата информация, която се разисква на заседанията.
— Вече имаш всичко.
— С цялото ми уважение към Хейтор и отдела по изследователска и развойна дейност, аз мога да видя неща, които той не може.
Рафа знаеше, че животът на Уегнър е сложен — потаен живот, воден далеч от семейството — и че приносът му към Корта Хелио е сериозен, но и труден за забелязване. Сигурен беше, че той е забележително талантлив във фината инженерна работа. Понякога му завиждаше за двойствената природа — строгата прецизност и свободната изобретателност.