Една ръка хвана Ан Шьоинг за рамото и го заведе обратно в директорската ложа. Преди да затвори вратата Лукас кимна на по-големия си брат.
„Рейчъл беше права“, помисли си Рафа. „Ти си по-умен от мен.“
Реферът изсвири и топката полетя във въздуха. Мачът започваше!
Един час и няколко таймаута. „Тигрите“ победиха с 31 на 15. Направо ги бяха смазали. Джейдън Сън е грейнал от щастие, а Рафа Корта — потънал в отчаяние. Лукас никога не грешеше в преценката си за победители и победени.
Трамваят щеше да превозва само една пътничка. Охраната на Боа Виста беше осведомена за това. Наблюдението щеше да бъде дискретно и при никакви обстоятелства нямаха право да я претърсват. Дошла беше по лична покана на Адриана Корта.
Вагонът спря на гара Боа Виста. Жената, която слезе на полираните камъни, беше висока дори по стандартите на лунарианците; лицето и очите ѝ бяха тъмни, а фигурата — тънка като острието на нож. Облечена беше в множество пластове от бяла тъкан: една пола с много фусти и хлабав тюрбан. Изпъстряха я и петна от цвят: носеше голям плетен шал в златисто, зелено и синьо, около шията ѝ бяха наредени нанизи от едри мъниста, на ушите ѝ висеше по една златна халка, а всеки от пръстите ѝ беше украсен със златен пръстен. Свободните ѝ дрехи подчертаваха високия ѝ ръст и слабото ѝ тяло. Над рамото ѝ нямаше спътник; липсата му биеше на очи като ампутиран крайник. Пазачите заеха по-стегнати стойки. Жената излъчваше харизматичност, сякаш около нея пращяха искрици електричество. Нямаше и през ум да им мине да си позволят да я претърсят.
— Ирма — обърна се към нея Нилсън Нюнс, икономът на Боа Виста.
Тя даде знак, че го е забелязала с едва забележимо кимване. Когато стигна до градините на рода Корта, се спря, погледна нагоре към панелите на изкуственото небе и огромните каменни лица на оришите и прошепна тихо всяко от имената им.
— Ирма?
Кимване с глава. Жената продължи напред.
Адриана Корта я очакваше в павилиона на Сао Себастиао, който представляваше съчетание от стълбове и куполи, построени на най-високата точка на полегатата лавова тръба. Между високите колони бълбукаха потоци вода. Имаше два стола и една маса, на която беше поставен самовар с ментов чай. Адриана Корта, която беше облечена в ежедневни панталони и копринена блуза, стана от мястото си.
— Ирма Лоа.
— Сеньора Корта. Позволете ми да ви предам най-топли поздрави от сестринството, както и благословиите на светците и оришите.
— Благодаря ви, сестро. Чай? — Адриана Корта наля ментов чай в една стъклена чаша. — Толкова ми се иска да можехме да отглеждаме кафе на този свят. Минаха почти петдесет години, откакто изпих последната си чаша с арабско.
Жената седна на стола, но не докосна чашата.
— Съжалявам за проблемите, на които се натъкна семейството ви наскоро — каза тя.
— Оцеляхме — отговори Адриана. После отпи глътка от ментовия си чай и направи гримаса. — Отвратително. Но човек никога не спира да се притеснява за семейството си. Рафа не иска да се откаже от Робсън. Карлиньос напира да се върне обратно на полето. Ариел се върна в Меридиан. Лукасиньо избяга. Лукас замрази парите в сметката му, но това няма да го спре. Той прилича на баща си повече, отколкото въпросният подозира.
Ирма Лоа хвана кръста, окачен на един от нанизите около врата ѝ, вдига го към устните си и целуна разпятието.
— Светците и оришите да ви пазят. Ами Уегнър?
Адриана заобиколи въпроса с друг въпрос:
— Ами вие — работата ви е вече в безопасност, нали?
— Както светците, така и грешниците си плащат, че дишат — отвръща Ирма Лоа. — А и католиците все още водят протести срещу нас. От друга страна, току-що проведохме най-успешния си фестивал по случай Деня на встъпването в длъжност до този момент. Покровителството ви е истинска благословия за нас. Толкова рядко се среща да открием някого, който споделя нашите виждания — с цели столетия.
— Вие инвестирате в хората. Аз инвестирам в технологиите. Дългосрочните ни цели със сигурност ще се припокрият. Но би било още по-добре, ако съвпаднат още сега, за да има на кого да разчитаме, ако се срещнем отново — стотици или дори хиляди години по-късно. Толкова малко хора мислят в дългосрочен план. Наистина дългосрочен. И двете принадлежим на династии.