И така, аз бях родена без предимствата на грацията и без да се радвам на нечие покровителство. Носът ми беше прекалено голям, кожата ми беше прекалено тъмна. Но щях да се потрудя и щях да стана наистина забележителна. Щях да бъда онази, която би направила всичко, онази, която не се бои от нищо. Знаех, че никога няма да ме хванат. В училище винаги вдигах първа ръка. Бях момичето, което отказваше да млъкне, когато говореха момчетата. Бях онази, която проби защитите на училищната мрежа и смени резултатите от изпитите. И оставих околните да си мислят, че го е направил всеизвестния зубър, който се занимаваше с компютри. Казах на Бейб Нортън, знаменития играч от отбора по футзал, когото всички момичета обожаваха, да пъхне ръка под полата ми. Той го направи и всички останаха шокирани. Имитирах вида на красавиците около мен, за да приличам повече на тях. Така и не ми позволиха да се върна в женския отбор по футзал. Така да бъде: сама си намерих спорт. Бразилско джиу-джицу. Майка ми изобщо не го одобряваше. Татко обаче много обичаше да гледа борбите със смесени бойни изкуства по кабелната телевизия и ми намери доджо. Аз бях дребна и хитра, биех се мръсно и можех да надвия два пъти по-възрастни от мен момчета. Това беше по време на средното ми образование. А какво лошо дете бях само. Изпреварвах красивите момичета в съревнованието за вниманието на момчетата, понеже им давах да разберат, че бих се съгласила да направят всичко с мен. И наистина се съгласявах — макар и не на толкова много неща, колкото красивите момичета сигурно смятаха. Репутацията ми стигаше. Красавиците ме изолираха от социалните си кръгове и спряха да ме канят на купоните си. Голяма работа. Опитаха се да ме унижат с различни подлости и удари под кръста, но акълът им не стигаше да измислят и най-прост план за отмъщение. Публикуваха злостни клюки за мен във Фейсбук; аз им хакнах профилите до една. Бях по-добра програмистка от всички тях взети заедно. А и не им стискаше да ме тормозят физически или да се опитат да ме залеят с киселина за акумулатор; бях бърза и корава и можех да ги победя с такава лекота, сякаш бяха кукли Барби. Гимназията беше същинска война. Но не е ли така навсякъде?
Момчетата не бяха лоши, между другото. Все говореха за анален секс, но всички мъже са такива. Една свирка им стигаше. Бояха се от мен не по-малко, отколкото се бояха момичетата.
Скандално, нали? Жена на моята възраст да говори за анален и орален секс.
Татко остана възхитен от новината, че ще уча инженерство. Минно инженерство — като истинска дъщеря на Миназ Герайс. Истинска Желязна Ръка. Майка ми пък беше ужасена до дъното на душата си. Инженерството било мъжка работа. Никога нямало да си намеря съпруг. Никога нямало да родя деца. Щяла съм била да ям с пръсти и да събирам кал под ноктите си, и никой мъж нямало да ме пожелае. И на всичкото отгоре — в Сао Пауло. Онзи ужасен град.
Моментално обикнах Сао Пауло. Обикнах характерната му грозота, която вдъхваше страх. Обикнах анонимността му. Обикнах баналността му. Обикнах безкрайното море от небостъргачи, което се разкриваше пред погледа. Обикнах отказа му да прави компромиси. В сравнение с луната, градът беше същински ангел небесен. На луната няма красота. Сао Пауло беше като мен — не блестеше с красота, но беше пълен с енергия, идеи, гняв и несломим дух.
Намерих си добра компания. Преди всичко момчета — все още беше рядкост да видиш момиче, което учи минно инженерство, пък и познавах мъжкия характер по-добре от женския. Мъжете бяха простодушни и прями. Но там открих, че мога да се сприятелявам и с момичета. Открих колко различно е приятелството с жени от приятелството с мъже. Установих, че момичетата всъщност ми харесват. Установих, че ги обичам. Бях опортюнистка и не се боях от чуждото неодобрение. Знаех много номера. Когато си спомня за тази млада жена и за нейната смелост и самонадеяност, изпитвам към нея огромна любов. Тя не остави и една възможност неоползотворена. Едва бях пристигнала в кампуса на университета, когато нарисувах знамето на държавата по цялата дължина на голото си тяло, яхнах колелото си и обиколих улиците на Сао Пауло. Всички ме гледаха, но никой не ме видя. Бях гола и невидима, и това много ми хареса. О, какво тяло имах само. Колко повече можех да направя с него!
Сега ще ви разкажа и за Лиото. Отдавнашна история, ланшен сняг… Знаете ли какво означава това? Понякога забравям, че има стари думи и идеи, които днешните поколения не биха разбрали. Всякакви сравнения с природата на Земята — климата или животните, например, предизвикват само недоумение у внуците ми. Луна никога не е виждала на живо крава, прасе или дори кокошка.