— Имам още малко работа.
— „Лягай си, Аналийс“ — предсказа следващите му думи тя.
— Ще се кача при теб след малко.
— Няма. Обещай ми, че ще те заваря тук на сутринта.
— Ще ме завариш.
— Не каза „обещавам“.
Когато Аналийс си тръгна, Уегнър разтвори ръце и бавно събра дланите си с плясък, който върна разхвърляните елементи от вътрешността на мухата-убиец обратно пред него. Пусна ги да се въртят бавно в орбита около него и започна да ги разглежда внимателно. Опитваше се да открие още следи, които можеха да му подскажат самоличността на създателите им, но концентрацията му беше нарушена. Някъде в периферията на слуха и на всяко друго от сетивата си долавяше зова на глутницата си. Тя го викаше да дойде при нея, отвъд Морето на спокойствието.
За събранието на Павилиона на Белия заек, Ариел Корта носеше копие на една шоколадовокафява рокля на Диор, модел от 1955 г., съчетана с набрана блуза на Шантили с буфан-ръкав и дълбоко деколте. Бе ги допълнила с малка шапчица с кафява копринена роза, ръкавици до лактите и подходящи чанта и обувки. Всичко си отиваше, но не по явен или скучен начин. Изглеждаше професионално, но не и суховато.
Една рецепционистка заведе Ариел до заседателната зала. Хотелът имаше елегантен интериор и дискретни служители, но далеч не беше от най-скъпите или луксозните, с които Меридиан разполагаше. Докато беше в асансьора, Ариел изключи Бейжафлор, както я бяха инструктирали. Имаше политически и социални кръгове, в които не беше желателно да си непрекъснато в мрежата. Нагаи Риеко поздрави Ариел в лобито, където съветниците разговаряха неофициално на по чаша чай и паучи със сладко от боб, наредени в подноси по масите. Бяха общо четиринадесет — заедно с членовете, чиито мандат беше на път да изтече. Толкова много великолепни рокли. Толкова много голи рамене. Ариел се чувстваше, сякаш са я поканили на тайно, декадентско секс-парти: неприлично, почти скандално.
Риеко я представи пред останалите. Джайюе Сун, председател на отдел „Развитие“ в Тайанг. Стефани Мейър Роубълс, образовател и теоретик от Кралицата на Юга. Професор Моник Дюжарден от Факултета по астрофизика от Университета във Фарсайт. Дау Суу Хла и сродниците ѝ от семейство Асамоа, с които беше свързана не само кръвно, но и в бизнеса. Атаа Афуа Асамоа от Котоко, която се опитваше да укроти свръхактивния си домашен сурикат. Наскоро прославилият се майстор-готвач Марин Олмстед. Ариел примигна от изненада, когато го забеляза. „Всички реагират така“, каза ѝ той. Член е на Белия заек от четири години. Пьотр Воронцов от ВТО. Марлена Лезник от Здраве от Санафил, най-голямата здравноосигурителна фирма на луната. Шейх Мохамед ел-Тайеб, велик мюфтия в джамията в Южния център, учен и юрист, известен с фатуата, която защитаваше необходимостта от наличието на Хадж на луната. Найлс Ханрахан, чиито мандат тъкмо изтичаше, и В. П. Сингх — поетът, който щеше да заеме неговото място. Шест жени, петима мъже и едно неутрало: до един успели професионалисти, червиви с пари.
— Видия Рао — обърна се към Ариел едно дребно, възрастно неутрало и разтърси ръката ѝ енергично. — За мен е удоволствие, сеньора Корта. Крайно време беше член на семейството ви да се присъедини към Белия заек.
— Удоволствието е изцяло мое — отвърна Ариел, но очите ѝ вече оглеждаха останалите в залата — зорка като суриката в скута на Атаа Афуа, тя непрекъснато търсеше още възможности да завърже полезни социални връзки.
— Наистина крайно време — повтори Видия Рао. — Преди бях доктор по математика във Фарсайт, но през последните десет години съм член на борда на управителите на Уитакър Годард.
Вниманието на Ариел мигновено се върна към неутралото.
— Форуърдите на Рао.
Видия Рао плесна с ръце от удоволствие.
— Благодаря ви. Поласкано съм.
— Зная за съществуването на форуърдите на Рао, но не разбирам напълно предназначението им. Брат ми често спекулира с тях.
— Мислех, че Лукас Корта е прекалено предпазлив да залага на форуърдния пазар.
— И сте прав. Не говоря за него, а за Рафа. Лукас настоява да използва само капитала, който в момента притежава.
Рафа им беше разяснявал как се работи с форуърди на Рао няколко пъти — прекалено много пъти, всъщност. Представляваха финансови инструменти — вид фючърсни договори, които се възползваха от факта, че на съобщенията между луната и Земята им бяха необходими 1,26 секунди да пристигнат: това беше времето, което отнемаше на сигнала, който се движеше със скоростта на светлината, да прекоси онези 384 000 километра, които ги деляха. Достатъчно дълго, за да се появят разлики в цените на лунните и земните пазари: разлики, които трейдърите можеха да обърнат в своя полза. Форуърдите на Рао представляваха краткосрочни договори за покупка или продажба на ЛМХ ексчейнджа на предварително определена цена. Спадът в цените на лунния пазар означаваше сигурна печалба. Повишението — загуба. Като всеки вид търговия с фючърси, нещата опираха почти до сляпо залагане — игра, подчинена на железния закон на скоростта на светлината. Това беше всичко, което Ариел бе успяла да разбере. Останалото беше вуду. За ИИ-тата, които търгуваха на електронните пазари всяка милисекунда, 1,26 секунди бяха цяла вечност. Луната и Земята непрекъснато търгуваха с милиарди форуърди на стойност трилиони долари. Ариел беше чувала, че семейство Воронцов обмисля да построи автоматизирана платформа за търговия в точка Л1 между луната и Земята и да изгради чрез нея втори пазар за форуърди — който щеше да обменя информация за 0,75 секунди.