Лукасиньо приседна на леглото му.
— Коджо, колко още време ще лежиш тук?
— Защо питаш?
— Ами, ако апартаментът ти е празен в момента…
— Искаш да останеш в апартамента ми?
— Спасих ти живота.
Лукасиньо съжали за думите си в мига, в който ги изрече. Беше използвал козът си срещу Коджо, като знаеше, че няма начин да откаже на такъв довод. Низък ход.
— Затова ли дойде тук? Само за да ме помолиш да се скриеш у нас?
— Не, няма такова нещо… — опита се да замаже положението Лукасиньо, но думите прозвучаха неубедително. Пак протегна към Коджо една от шоколадовите сладки. — Опекох ги за теб. Наистина.
— Не бива да взимам стимуланти, докато не ми порасне палеца — каза Коджо и взе сладката. Отхапа. На лицето му се изписа блаженство. — Леле, страхотни са.
Довърши остатъка от сладката.
— Страшно те бива.
Докато довършваше втора сладка, Коджо се обади пак:
— Апартаментът е твой за пет дни. Вече настроих ключалката да се отваря от ириса ти.
Лукасиньо се качи на леглото и се сви в краката му като домашна фретка. След това си взе една от сладките. Медицинските ботове зажужаха, спуснаха се към тях и отчетоха все по-високите нива на напушеност на пациента си. Последваха няколко сладки часа, изпълнени с кикот и хрупане.
Високите двойни врати се отвориха, а делегатите се изправиха от столовете си и се разотидоха, като си разменяха по няколко думи от време на време. Заседанието на Павилиона на Белия заек бе приключило.
— И така, сеньора Корта — как ви се стори първият ви допир с лунната политика? — попита банкерът Видия Рао, който тъкмо се беше изравнил с Ариел.
— Изненадващо банален.
— Вниманието към баналностите е онова, което ни опазва живи — отвърна Видия Рао.
Марин Олмстед, готвачът, нетърпеливо крачеше към лобито с асансьорите — бързаше да включи спътника си и да подготви доклада си за Джонатан Кайод.
— Но, разбира се, не е задължително политиката да бъде толкова банална. — Рао докосна ръката на Ариел, сякаш я подканяше да поостане, за да могат двамата да си поговорят насаме. — В някои съвети се съдържат други, по-малки съвети.
— Аз едва получих място в този — отбеляза Ариел.
— Номинацията ти за мястото не беше посрещната с единодушно одобрение — отговори то и я подкани да седне с него. Всеки път, когато докоснеше изкуствено създадена кожа, Ариел настръхваше. Не можеше да забрави, че макар и изкуствена, тя все пак представляваше човешка кожа.
— Би било некоректно да назовавате имена — каза тя.
— Разбира се. Някои от нас ви защитаваха много настоятелно. Аз, например. Следя кариерата ви с интерес от доста време. Вие сте една изключителна млада жена и съм сигурен, че ви очаква блестяща кариера.
— Прекалено суетна съм, за да се почувствам неудобно от комплимента ви — отвърна Ариел. — Надявам се да сте прави.
— О, мила моя, аз не говоря празни приказки — продължи Видия Рао с въодушевен блясък в очите. — Достигам до тези изводи с помощта на изключително прецизна система. Форуърдите на Рао са най-малкото ми постижение. Това, която всяка инвестиционна банка желае, е да може да предвижда бъдещето. Да предсказва кои инвестиции ще успеят и кои ще се провалят. Това би било невероятно предимство за нас.
— Казахте „за нас“ — отбеляза Ариел.
— Да, правилно забелязахте. През последните седем години се занимавам с разработка на алгоритми, които работят на принципи, аналогични на пазарните. На практика успях да създам копие на пазара с помощта на квантови компютри. С негова помощ може да се предсказва с висока точност бъдещото движение на истинските пазари. Прецизността му е изненадващо висока, макар че се оказа по-неприложимо, отколкото се надявахме — ако се възползваме от информацията, с която ни снабдява, ще се издадем, пазарът ще се насочи срещу нас и по този начин ще елиминира предимството на Уитакър Годард.
— Вуду икономика — каза Ариел. — Черна магия.
След това извади електронната си цигара, включи я, всмукна от нея и издиша лентичка дим.
— Намерихме по-полезно приложение за принципа ми — продължи Видия Рао, наведе се напред и погледна настоятелно Ариел в очите. — Пророчества. Не в смисъл на суеверните измислици, в които вярва религията. А в смисъл на полезни прогнози, изведени на базата на предположения с висока степен на сигурност, с които ни снабдяват редица фино настроени компютърни програми. Построихме ги като копие на истинската лунна икономика и общество. Разполагаме с три независими системи, всяка от които работи въз основата на този модел. Тайанг проектира три квантови компютъра, а аз разработих алгоритмите. Наричаме ги Тримата Августейши: Фу Ши, Шен-нон и Жълтия император. Предсказанията им рядко са напълно еднакви — човек трябва да търси точките на съвпадение в тях, — но има един човек, относно когото са единодушни. Ти.