След като си осигури покрив над главата и пари в джоба, Лукасиньо се зае да обикаля партитата. Момчетата от рода Корта винаги откриваха купоните с лекота. С помощта на редица познати на познати, той се озова в апартамента на Шяо-Тин Сун в Тридесети центъра на квадрант Водолей. Славата му го предхождаше. „Избягал си от баща си?“, „И какво сега — извън мрежата, без въглерод, без минибитове?“, „Къде спиш?“, питаха го.
„У Коджо Асамоа“, отвръщаше той. „Докато му порасне нов палец. Спасих го.“ Но отсреща даже не го изчакваха да довърши, преди да го прекъснат с въпроса: „И какво, за Бога, си облякъл?“
Шяо-Тин Сун бе наел за купона Банияна Рамилеп, новата нарко-диджейка. Тя смесваше и принтираше най-различни настроения, любов и халюцинации по поръчка и правеше от тях пълнители за електронни цигари. Лукасиньо се носеше из тълпата, неотразим в тесния си розов костюм, и всмукваше дим от емпатия, религиозно благоговение, удоволствие, по-силно и от най-хубавия оргазъм, еуфория, златна меланхолия. За около двадесет минути беше дълбоко влюбен в едно ниско, сериозно момиче от Будиньо с широк ханш. Тя бе ангел, богиня, въплъщение на най-великата любов на света: искаше да прекара всеки ден от живота си седнал срещу нея и вперил поглед в съвършеното ѝ лице. След това въздействието на химикалите изчезна и двамата осъзнаха, че просто седят един срещу друг и се зяпат втренчено. Лукасиньо сложи нов пълнител в цигарата си. Към края на вечерта, едно момиче и едно момче рисуваха с маркери странните чудовища, които халюцинираха, по костюма му.
Никой не отиде с него в апартамента на Коджо.
На партито в квадрант Орион следващата вечер имаше две момичета, облечени в гащеризони за космокостюм. Единият е флуоресцентнозелен, а другият — яркооранжев. Все още се опитваше да си спомни дали е виждал някое от двете момичета на купона у Сун, когато едно платиненорусо, бяло момиче се появи пред него и попита:
— Може ли да ти видя парите?
Той извади банкнотите със замах като уличен фокусник.
— И се водят за минибитове?
Той ѝ ги показа: пет, десет, двайсет, петдесет, сто.
Около двамата вече се беше събрала тълпа, която си подаваше банкнотите от ръка на ръка, разглеждаше ги и опипваше материята.
— Ами ако ти ги взема?
— Ами ако ги скъсам?
— Ами ако ги подпаля?
— Ще умрат — отвърна Лукасиньо. — Този вид пари не е застрахован с нищо.
Едно момче извади молив и опря върха в една от банкнотите от пет минибита. Беше един от онези моко, които оплезват несъзнателно език, ако им се наложи да се съсредоточат в нещо. Не беше свикнал да пише.
— Ами сега?
Беше добавил нули, за да превърне петицата в пет милиона.
— Няма разлика — обясни му Лукасиньо.
Момчето надраска още нещо по ръба на банкнотата с толкова ужасен почерк, че Лукасиньо едва го разчете. Беше адрес в квадрант Антарес. До него имаше и час.
Времето в квадрант Антарес беше с осем часа зад това в Орион, затова Лукасиньо имаше време само колкото да остави долния костюм за пране, да дремне за кратко, да се изкъпе и да хапне малко храна по поръчка. Веднага след това вече се намираше на най-горния етаж на улица Западна 97-ма, където слънцето тъкмо залязваше, а около него се стрелкаха колоездачи, яхнали светещи колела. Доста му се беше наложило да се катери — не всички асансьори и ескалатори приемаха кеш. Намираше се на нанадолнището на едно градско състезание по колоездене, чиято петкилометрова писта се спускаше стръмно над постройките на града. Пътят криволичеше надолу по рампите и стълбищата и беше пълен с широки дупки, които състезателите трябваше да прескачат — летяха високо над покривите и се приземяваха на тесните пешеходни пътеки. Имаше остри завои и нанагорнища, които завършваха с пропасти. Колелата фучаха в тъмнината, а ездачите им се ориентираха в тъмнината с помощта на лещите си за нощно виждане и множеството стрелки, надраскани с луминесцентна боя по стените и лампите на улица Антарес-Запад. Надуваха свирки, за да предупреждават пешеходците и минувачите, поели на нощна разходка, да се махнат от пътя им. Една женска ръка грабна Лукасиньо и го дръпна в една врата на улицата; след миг се разнесе оглушително свирене и две колела профучаха покрай нея като ярки петна светлина, които останаха отпечатани на ретините му няколко секунди след това.
— Боже мой, това ти ли си?
— Аз съм — отвърна Лукасиньо.
Беше се превърнал в знаменитост. Купи на момичето муджадара от една от сергиите, подредени на върха на пистата — не защото беше гладна, а защото искаше да види как се използват пари в кеш.
— И трябва да смяташ всичко сам?
— Не е чак толкова трудно.