Брайс изгледа Робсън от горе надолу, сякаш съзерцаваше статуя — или пък финансов доклад.
— Какво красиво момче — отбеляза той.
Един от младите му възпитаници им донесе ментов чай. Беше му станало навик да взима под крилото си момчета, които още бяха в пубертета, и по-късно да ги настанява на подходяща работа в компанията. Много от тях се бяха оженили — както за членове на рода, така и за хора извън него, а някои вече бяха станали бащи. Брайс оставаше близък с бившите си любовници и им изплащаше щедри суми. Никога не беше избухвал какъвто и да е скандал. Брайс се отнасяше към личните си дела с изключителна прилежност. Момчето, което донесе чая, беше един от тримата любовника, с които се беше обкръжил в момента. Пръстите им се докоснаха, докато чашата чай минаваше от ръка в ръка. Кратък поглед, мимолетна усмивка. Рейчъл си представи момчето върху масивното тяло на Брайс Планината. Как го язди. До премала.
— Робсън, запознай се с новия си съпруг — каза Дънкан.
Очите на Рейчъл се разшириха.
— Това е Хонг Дам Хънг.
Хонг беше добре сложен, възрастен мъж — на двадесет и девет може би тридесет години.
— Едно от твоите момчета — обади се Рейчъл.
Меките, пълни устни на Брайс се нацупиха обидено.
— Рейчъл — намеси се Дънкан.
Хонг сви рамене нехайно, но ъгълчетата на устата му паднаха едва забележимо. И той се беше обидил.
— Това е ника.
Брайс плъзна хартиеното копие на договора през бюрото в същия момент, в който дигиталното му копие пристигна по Камени. Един юридически компетентен бот се включи и обобщи главните постановки на договора пред присъстващите.
— Шегувате се — каза Рейчъл.
— Това е стандартен договор. Няма нищо необичайно или притеснително — отвърна Брайс.
— Питали ли сте Робсън за мнението му? — продължи Рейчъл.
— Правим това по желанието на татко — каза Дънкан.
— А какво е твоето мнение? — обърна се Рейчъл към баща си.
Искаше ѝ се да не си беше представяла онези неща за Брайс и момчето, което им донесе чая. Заради тях сега я преследваха такива ужасни образи, че ѝ се наложи да покрие ръка с длан.
— Както каза Брайс, става въпрос за стандартен брак.
— Имам нужда от ден-два, за да го обмисля.
— Какво толкова има да се мисли? — попита Брайс.
Рейчъл беше безсилна. Волята на Робърт Макензи властваше над Огнището, а тя беше хваната като в капан в самото му сърце и нямаше накъде да се обърне. Нямаше кого да помоли за помощ. Джейд Сун винаги заставаше на страната на съпруга си. Нямаше значение дали Хонг е добър или жесток човек. Този брак щеше да докаже, че Робсън е заложник на рода Макензи.
Дънкан свали капачката на писалката си. Камени прожектира мястото за виртуален подпис на дъното на договора.
— Никога няма да ти го простя, Брайс.
— Ще го запомня, Рейчъл.
Можеше да извади очите му с две бързи движения с острата писалка. Но вместо това, тя я използва, за да се подпише, а Камени добави дигиталния ѝ Ин. И въпросът беше вече приключен.
— Робсън, синко, отиди при новия си съпруг — поръча му Дънкан.
Хонг разтвори ръцете си подканящо. Рейчъл коленичи до сина си и го прегърна.
— Обичам те, Робо. Винаги ще те обичам и за нищо на света няма да допусна нещо да те нарани. Имай ми доверие.
Хвана го за ръката и го преведе през стаята. Само три крачки бяха достатъчни, за да се промени целият свят: от син, момчето се беше превърнало в съпруг. Рейчъл се изправи до Хонг и прошепна високо — така, че всички да я чуят:
— Ако му причиниш зло или дори само ако го докоснеш, ще убия както теб, така и всеки, когото някога си обичал. Бъди сигурен в това.
Говореше на Хонг, но очите ѝ останаха заковани в Брайс. Дебелите, влажни устни на чичо ѝ отново се извиха недоволно.
— Ще се отнасям добре с него, госпожо Макензи.
— Ще се погрижа наистина да е така.
Хонг положи длан на рамото на Робсън. На Рейчъл ѝ се прииска да счупи пръстите му. Един по един. Плесна дланта му далеч от рамото на сина си.
— Предупредих те.
Рейчъл усети как някой я докосва по рамото. Беше баща ѝ.
— Хайде, Рейчъл.
Вратата на кабинета се отвори и двама от личните охранители на Дънкан влязоха при тях.
— Какво мислиш, че ще направя, татко?
— Хайде, Рейчъл.
Рейчъл Макензи целуна сина си и бързо обърна лице настрани, за да не забележат околните изражението ѝ. За нищо, абсолютно нищо на света нямаше да позволи нито на чичо си, нито на баща си, нито на дядо си да зърнат жестоките остриета, с които бяха пронизали сърцето ѝ.