— Баща ти в момента е на кръвопочистване — каза тя. — Сам разбираш, че не може да го безпокоим сега.
— Искам да го видя.
Гласът на Дънкан беше толкова студен, колкото разтопеният метал над главата му беше горещ.
— В момента, съпругът ми претърпява деликатна и важна медицинска процедура — натърти Джейд.
Пръстите на Дънкан се впиха в гърлото ѝ. Главата на Джейд се удари силно във вратата зад нея. По бялата ѝ повърхност бавно плъзва голямо петно кръв.
— Имате нараняване на скалпа. Съществува и вероятност от травма — съобщи спътникът ѝ, Тонг Рен.
— Заведи ме при него!
— Мога да предоставя видео — каза Есперанца и излъчи по лещата на Дънкан ужасяващия образ на стареца, гледан отвисоко. В момента той лежеше в една диагностична кушетка, а около него се бяха струпали сестри — както човешки, така и машини. Множество тръбички и екрани пулсираха в червено.
— Това не е истинско. Може просто да сте заблудили Есперанца и да сте ѝ подали грешно видео. Напълно способни сте на такова нещо, мръсници такива.
— „Мръсници… такива“? — прошепна Джейд Сун.
Дънкан Макензи отпусна хватката си.
— Дъщеря ми е мъртва — каза той. — Мъртва е, разбираш ли?
— Дънкан, толкова много съжалявам. Това е ужасно. Просто ужасно. Глич в програмите ни.
— Екипът, който проучи мястото, откри точни разрези в костюма ѝ. Онзи бот е срязал сухожилията ѝ, за да не може да се движи. — Дънкан Макензи закри уста с длан, сякаш искаше да овладее ужаса си. Миг по-късно продължи:
— Открили са следи от бургия по визьора на каската ѝ. Много точен глич.
— Радиацията често води до грешки в системите, понеже влияе на чиповете. Както знаеш, проблемът е много разпространен.
— Не смей да ме обиждаш с такива глупости! — изрева Дънкан. — „Разпространен.“ „Разпространен“! Що за дума? Дъщеря ми беше убита. Баща ми ли даде заповедта?
— Робърт никога не би направил такова нещо. Как можеш изобщо да си помислиш, че твоят баща — моят о̀ко, моят съпруг — би заповядал убийството на собствената си внучка? Това е просто нелепо. Нелепо и отвратително. Прочетох доклада. Става дума за трагичен инцидент по вина на един робот. Бъди благодарен, че момчето е невредимо.
— А сега тези от Корта парадират с него непрекъснато, като че ли е топка с автографа на някой звезден играч от отборите по хандбал — сякаш не ни стигаше, че онзи идиот, Рафа Корта, се кълне наляво и надясно как щял да избие рода Макензи до крак. На ръба на война сме.
— Робърт никога не би си позволил действие, което да ощети компанията. Никога.
— Много свободно говориш от името на баща ми. Бих искал да чуя какво има да ми каже лично той. Пусни ме да вляза.
Джейд Сун направи крачка напред. Бе препречила пътя към вратата.
— Какво искаш да кажеш?
— Както каза и ти, Робърт никога не би наранил собствената си внучка.
— Това обвинение ли е?
— Защо не ме пускаш да видя баща си?
Дънкан Макензи хвана Джейд Сун за рамената, вдигна я и я хвърли с все сила срещу вратата. Тя се свлече долу. Чифт силни ръце хванаха Дънкан за рамената и го издърпаха от разтърсената жена, която едва си поемаше дъх. Когато се откъсна от тях и се обърна, за да види нападателите си, Дънкан видя четирима мъже, облечени в костюми — сиви и делови, също като неговия. Едри мъже, новополунчени. Пращяха от земни мускули.
— Махнете се — заповяда той.
Четиримата мъже не помръднаха. Хвърлиха погледи към Джейд.
— Това са личните ми остриета — каза тя. Все още трепереше на пода, пребледняла от удара.
— Откога? — нададе рев Дънкан. — И с чие позволение?
— С позволението на баща ти. Откакто престанах да се чувствам в безопасност в Огнището. Дънкан, според мен трябва да си отидеш.
Най-едрото острие — един масивен Маори с гънки мускули по тила — отпусна длан на рамото на Дънкан.
— Свали си мръсните лапи от мен! — плесна той ръката му, за да я свали от себе си.
Но мъжете бяха четирима, бяха силни и най-важното — не се подчиняваха на неговите заповеди. Вдигна ръце в знак на примирие. Охранителите отстъпиха назад. Дънкан изправи сакото си и провери ръкавелите си. Остриетата застанаха между него и доведената му майка.
— Ще се видя с баща ми. И ще наема собствен екип, който да установи какво точно се е случило.
С тези думи, той се обърна и пое обратно през лъчите светлина, които се отразяваха от огледалата на топилните пещи, засрамен и унижен. И все пак се обърна, за да изиграе последния си коз и да нанесе още един удар, макар и със закъснение:
— Аз съм главен изпълнителен директор на компанията. Не баща ми. Не вие, мръсници такива!
— Моите мръсници и твоите мръсници стоят рамо до рамо — провикна се Джейд Сун. — Воронцови са прости варвари, Асамоа са селяни, а Корта — гангстери, дошли направо от бедняшките квартали на Бразилия. Този свят е построен от рода Сун и рода Макензи. И именно те го притежават.