— Гневът е хубаво нещо, Робо.
— Не ме наричай така.
— Защо не, Робо?
Дрибъл, изстрел, удар. Хващане, ново удряне — винаги на сантиметър пред протегнатите пръсти на Робсън.
— Така ме наричаха те.
— Зная. Робо.
— Млъкни, млъкни, млъкни, млъкни!
— Накарай ме, Робо. Ако успееш да ми вземеш топката, ще млъкна.
Робсън се преви под силата на нов удар — топката се заби в стомаха му от упор.
— Майка ти е мъртва, Робсън. Убиха я. Не ти ли се иска да им направиш нещо, когато си помислиш за това?
— Махай се. Остави ме на мира.
— Не мога, Робсън. Ти си част от семейство Корта. Майка ти. Моето о̀ко.
— Ти я мразеше.
— Тя ти беше майка.
— Млъкни!
— Какво искаш да им направиш?
— Искам ти да престанеш!
— Ще престана, Робсън. Обещавам. Но трябва да ми отговориш: какво искаш да направиш?
Робсън се изправи съвършено неподвижно в средата на игрището. Ръцете му бяха отпуснати встрани, на около педя от тялото му.
— Ти очакваш да отговоря, че искам да ги убия.
Топката го халоса в гърба. Робсън се залюля, но не помръдна.
— Искаш да кажа, че ще им отмъстя за мама, независимо колко време ми отнеме.
Удар в корема. Момчето трепна, но не падна.
— Искаш да се закълна, че ще се посветя на вендетата срещу тях.
Корема, бедрото, рамото.
— А когато аз им отмъстя, те ще ми отвърнат. После пак аз, после пак те. И никога няма да се свърши.
Корем. Корем. Лице. Лице. Лице.
— Никога няма да се свърши, татко! — извика Робсън и замахна с юмрук. Удари малката, твърда топка с широк замах, достатъчно силен, че да я отклони. Само след миг, тя отново беше в ръката на Рафа.
— Питаш на какво ме научиха в Огнището — продължи Робсън. — Какво научих от Хадли.
Рафа така и не успя да види какво точно прави Робсън, но само с едно светкавично, ловко движение, момчето се озова точно до баща си и грабна топката от ръката му.
— Научиха ме как да отнемам оръжието на противника си и да го използвам срещу него.
Робсън метна топката по продължението на игрището и излезе, съпроводен от затихващия звук на отскоците ѝ.
Туп. Туп. Туп.
Мухата-шпионин наблюдаваше заседателната зала на Корта Хелио от вътрешността на дясното око на Оксала, където се беше спотаила.
Пред очите на Лукас Корта се носеше изображение на Морето на драконите. Сократ и Йеманджа показваха същите карти на Рафа и Адриана Корта.
— Все още неексплоатирани минни залежи в Морето на драконите.
Токиньо увеличи изображението и обгради въпросните участъци с кръгове.
— Двадесет хиляди квадратни километра от реголита на морската повърхност.
Лукас протегна пръст и докосна несъществуващата в действителност карта. Датата от селенологичните изследвания изплуваха над сивия прах. Рафа само им хвърли един небрежен поглед, но Лукас видя как очите на майка му се присвиват съсредоточено.
— Позволих си да приготвя анализ на евентуалните приходи и разходи. Корта Хелио ще започне да си възвръща инвестициите в третото тримесечие след узаконяването на правото ни да добиваме ресурси от парцела. Можем да преместим там рафинерията, която в момента се намира в Кондорсет. Ресурсите там са изчерпани на 80%; пълно е с оборудване, което не използваме. В рамките на две години ще успеем да повишим годишния си добив на хелий-3 до количество на обща стойност половин милиард долара. Според прогнозите ни, ще можем да експлоатираме залежите на това море в продължение на десет години.
— Доста подробен доклад — отбеляза Рафа.
В гласа и изражението на лицето му се долавяше горчивина. С помощта на малката муха Лукас беше узнал за изблиците на гняв и потрошените мебели. Както и за бодигарда, който съпровождаше брат му навсякъде — дори на територията на Боа Виста. Забелязал беше колебливото изражение, което се изписваше на личицето на Луна, когато баща ѝ я вземеше на ръце, за да я подхвърли във въздуха. Златният, добродушен Рафа се превръщаше в тъмно чудовище, което изпадаше в неочаквани пристъпи на ярост посред тържествата и приемите. Караше се на безполезния мениджър на отбора си по хандбал, на безполезните треньори и на безполезните играчи. Лукас оценяваше иронията на положението: мъжът, който не казваше и една добра дума за жена си приживе, бе изпаднал в покруса и ярост при новината за нейната смърт. Новинарските канали съобщиха, че смъртта на Рейчъл Макензи е била причинена от фатална повреда в устройството за херметизация на камерата, в която се е намирала. Деликатна лъжа. Новинарите не предаваха истинските новини. Журналистите, които дръзваха да се изправят срещу Петте Дракона, биваха на свой ред споходени от фатални повреди в някое устройство за херметизация. Нека публикуват снимки на усмивките и роклите им; нека отразяват последните новини около личния им живот, красивите им деца, браковете и изневерите им. И нека не дърпат Драконите за опашката.