Лукас Корта започна да го аплодира. Пет ясни плясвания с ръце отекнаха във въздуха.
— Поздравления. Вече си Бегач.
Цялото им семейство, а и всички извън него, знаеха, че Лукас Корта така и не е успял да премине изпитанието на лунното бягане. Причината обаче се пазеше в тайна: Лукасиньо бе чувал, че хората, които ровят за информация по този въпрос, се наказват. Строго.
— После дойде екипът от спешното отделение; офталмолози, специалисти по пневмотораксични състояния; хибербарични камери, скафандри с изкуствено налягане, сметки за кислород… — каза баща му.
Лукасиньо спусна крака на пода и стана от леглото. Медицинските ботове бяха свалили космокостюма му. Белите стени около него се отвориха и роботизираните уреди протегнаха към него свежи, новопринтирани дрехи.
— Преместване от Меридиан в Жоао де Деус…
— В момента сме в Жоао де Деус?
— Имаш да ходиш на парти. Празненство, за да бъдеш посрещнат, както подобава на един герой. Трябва да положиш усилие. И се опитай да задържиш онази си работа в панталона за повече от пет минути. Всички ще присъстват. Дори Ариел успя да се откъсне от работата в Съда на Клавиус.
Започна от най-важните неща. Плъзна няколко метални обеци и шипове във внимателно пробитите в кожата дупки — по една за спомен от всяко разбито сърце в живота му. Джинджи прожектира на лещата на Лукасиньо негов огледален образ, за да може да се огледа и да разреши перчема на челото си, докато достигне пълното великолепие, с което можеше да се развява на ниската гравитация — кичур лъскава, гъста коса с тъмносиния цвят на морска вълна. Великолепни скули и корем, в който би могъл да строши камък. И като всички представители на това поколение, бе по-висок от представителите на второто. Толкова е готин.
— Ще оживее — каза Лукас.
— Кой? — Лукасиньо се поколеба коя риза да избере, преди да се спре на една в кремаво кафяво с шарки като на гола пръст.
— Коджо Асамоа. Има изгаряния от втора степен по двадесет процента от повърхността на тялото си, разкъсани алвеоли, спукани кръвоносни съдове и леки мозъчни травми. А и онзи откъснат палец. Но ще се оправи. Една делегация от асамоанци те чака в Боа Виста, за да ти благодари.
Абена Асамоа можеше да е сред тях. Можеше да се окаже толкова благодарна, че да му позволи да я изчука. Лукасиньо нахлузи един бежов панталон с двусантиметров подгъв и шест плитки и закопча колана. Чорапи от паякова коприна и двуцветни мокасини. Потри туида между палеца и показалеца си и усети лекия бодеж на материята. Беше от истинска вълна, а не принтирана. Невероятно скъпа стока, от истински животни.
— Можеше да умреш.
Докато обличаше сакото, Лукасиньо забеляза значката, забодена на ревера: Дона Луна, емблемата на лунните бегачи. Светицата-покровителка на луната: Девата на Живота и Смъртта, Светлината и Тъмнината; половината ѝ лице приличаше на черен ангел, а другата представляваше оголен бял череп. Девата на Двуличието.
— Какво щеше да направи семейството в такъв случай?
Откъде бе разбрал баща му, че ще избере именно това сако, за да сложи значката? Ръцете на роботите прибраха останалите дрехи обратно в стените и той забеляза, че на всяко сако има по една значка на Дона Луна.
— Ако бях на твое място, щях да го оставя.
— Но не беше — отговори Лукасиньо.
Джинджи излъчи пред погледа на Лукасиньо крайния ефект на избраните от него дрехи. Елегантно, но не прекалено официално; нехайно и изискано едновременно, а и в крак с модата на настоящия сезон — а именно, стилът на петдесетте години в Европа. Лукасиньо Корта обожаваше дрехи и аксесоари.
— Готов съм за партито ми.
— Ще се бия.
Думите на Ариел Корта отекнаха ясно в цялата съдебна зала. Последва миг тишина, а после — експлозия от викове. Обвиняемият крещеше: „Нямаш право!“. Адвокатът на защитата тътнеше нещо за злоупотреба със съдебния процес. Юридическият екип на Ариел — които се бяха превърнали в нейни секунданти, след като тя обяви, че иска съдебен процес чрез бой — умоляваха, увещаваха и надаваха викове, че това е напълно безумен ход, че защитникът на Аляум ще я разсече на парчета. От зрителските скамейки се разнасяше оглушителна врява. Съдебните журналисти пренатоварваха мрежата с предаванията си на живо.
Рутинният съдебен процес за присъждане на родителските права се беше превърнал в ожесточена драма. Ариел Корта беше най-добрата адвокатка в областта на семейното право в Меридиан — и, съответно, на луната — и се беше специализирала както в събирането на щастливи семейства, така и в разделянето на нещастни такива. Изготвяла беше ника за всеки от Петте Дракона — великите лунни династии. Тя уреждаше бракове, посредничеше при разтрогването им, откриваше пролуки дори в железни ника, медиираше прехвърлянето на собствеността на корпорации и извоюваше от името на клиентите си огромни следбрачни издръжки. Съдилищата, зрителските скамейки, пресата, представителите на светските кръгове и феновете на съда — всички те имаха извънредно високи очаквания за процеса „Аляум срещу Филмус“.