— Сеньор Корта, ние не… — започна жената, но Рафа я прекъсна:
— Работите за мен. Това няма значение. Позволихте на това нещо да се приближи. До мен. Уволнени сте. И двамата.
— Сеньор Корта… — обади се отново телохранителката.
— Да не мислите, че Лукас няма да ви уволни, като разбере за това нещо? Ще останете с мен, докато не пристигнат заместници от Боа Виста. Доведете ми Хейтор Перейра. И брат ми.
Рафа хвърли поглед на четиримата в сепарето, които се бяха свили от страх.
— Къде отивате?
Измънкаха неясно името на един ресторант с жива музика.
— Ето ви три хиляди минибита. Вървете да прекарате най-хубавата нощ в живота си.
Сократ прехвърли парите от сметката му. Семейството се поклони и излезе от бара. Барманът пренареди бутилките, докато Рафа се оттегли да говори с началника на охраната, а след това, с доста по-гневен тон — и с брат си. Сони опря брадичка в бара, за да разгледа мухата по-отблизо.
— Машина е — отбеляза тя.
— Наполовина машина — поправи я Рафа. — Една от тези насмалко не ме уби. Извинявай, че те стреснах. Не биваше да виждаш това. Не знам дали ще мога да ти предоставя компенсация, задето развалих вечерта.
Той поиска нова чаша от бармана и наля в нея малко изстуден джин, парченце лимонова кора и няколко глътки синьо кюрасо.
— Ръката ми отново не трепва — каза той и плъзна Синята луна към Сони през бара. — Едната ми жена ме напусна, другата умря, дъщеря ми се страхува от мен и нараних сина си, понеже бях ядосан на другиго. Брат ми ме шпионира, понеже смята, че съм глупак, а майка ми е на път да му повярва. Току-що провалих една важна сделка, враговете ми ми натриха носа, охранителите ми не могат да си намерят и собствения задник в тъмното, някой се опита да ме убие с помощта на муха, а мъжкият ми отбор по хандбал е на дъното на лигата.
Той вдигна чашата си.
— Но все още съм онзи, който изобрети Синята луна.
— Може да се окажа убиец — каза Сони. — Може да извадя нож и да те разпоря от тук до тук.
Тя прокара пръст от брадичката му до чатала.
Рафа спря ръката ѝ.
— Не, не може.
— Сигурен ли си?
Рафа наклони глава към бившите си охранители.
— Може и да са вече уволнени, но все пак са проверили за оръжие всеки, който е влязъл в това помещение.
— Наруши уединението ми.
— Мога да ти предоставя компенсация.
— За вас всичко се свежда до договори.
— За кои нас?
— За лунарианците.
Рафа все още не пускаше ръката ѝ. А Сони все още не я беше издърпала от пръстите му.
— Зная, че би трябвало да съм благодарна, задето ми се удаде възможност да работя тук, но нямам търпение да се прибера у дома — продължи тя. — Не ми харесва твоят свят, Рафаел Корта. Не ми харесва жестокостта и сковаността му, и грозотата му, и начинът, по който слагате цена на всичко.
Тя вдигна показалец към окото си.
— И не мога да свикна с тези. Не мисля, че бих успяла, колкото и време да мине. Вие сте като плъхове в клетка — на един грешен поглед и една зле подбрана дума разстояние от това да се разкъсате един друг.
— Луната е всичко, което познавам — каза Рафа. — Не мога да отида на Земята. Бих умрял. Не веднага, но скоро. Никой от нас не може да отиде там. Това е нашият дом. Роден съм тук и тук ще умра. А междувременно, ще живея сред тези хора — от тези, които са най-високо, до тези, които са най-ниско. Най-добрите и най-лошите хора. В крайна сметка, не ни остава нищо друго, освен да се опрем един на друг. Според теб, ние свеждаме всичко до договори; според нас, просто търсим как да се споразумеем. Да намерим начин да живеем заедно.
— Добре тогава. Време е за компенсацията ми.
Сони издърпа ръка от неговата и потупа бутилката джин с пръст. Рафа отново грабна дланта ѝ — толкова твърдо, че устните ѝ се разтвориха от изненада.
— Никога повече не гледай на мен със съжаление — каза той и я пусна.
Над главите им се чу поредица от щраквания — една тента се беше опънала над бара, за да заслони бармана и гостите.
— Ще вали — отбеляза Рафа, като вдигна поглед нагоре. — Виждала ли си как вали на луната.
— Не си бил в Обсерваторията на Фарсайт, доколкото виждам?
— Аз съм бизнесмен, не учен.
Малко джин, лимонова кора, номера с лъжицата и бавния водопад от кюрасо.
— Цялата сграда се състои от тесни тунели, коридори и камери. Чувствам се, сякаш не съм се изправяла в цял ръст от шест месеца. Изумена съм, че не съм получила изкривяване.
Сони се обърна на стола си и впери поглед в зашеметяващата гледка на квадрант Водолей.
— Не съм била на открито от половин година.
Изведнъж откъм тентата се разнесе барабанене. Отвъд ръба ѝ започнаха да падат капки дъжд, които приличаха на стъклени украшения и се разбиваха меко на терасата.