— Но то смути и мен. Явно още съм слушател-аматьор. Имаш ли братя, Хорхе?
— Само две сестри, сеньор Корта.
— Бих казал, че си извадил късмет, но доколкото имам опит с това, сестрите са не по-малко трудни от братята. Но трудни по различен начин. Особеното при братята е, че правилата са определени още от раждането им. Първородният син винаги си остава първороден син. Винаги е златното момче. Ти първородно дете ли си, Хорхе?
— Средно дете съм.
— Значи си като мен и Ариел. Карлиньос е любимецът на семейството. Винаги е така с най-малкото дете.
— Мислех, че децата на семейство Корта са пет.
— Четири и едно, което се преструва на такова — отговори Лукас. — Виждам, че си привършил питието.
Хорхе наистина бе изпил мохитото си на едри глътки. Беше нервен.
— Ще ти направя още едно. Следващия път се опитай да му се насладиш по-бавно. Ромът е наистина много хубав.
Лукас донесе втория коктейл и зачака Хорхе да се присъедини към него до прозореца, за да му го даде.
— Майка ми е била пионер и предприемач; изградила е цяла династия, но в много отношения си остава традиционалист. Тези неща не са несъвместими. Първородният син ще наследи компанията. Останалите ще помагат в областта, в която са най-даровити. Така и правя аз. Карлиньос — също. Дори Уегнър служи на семейството. Ариел… Завиждам ѝ. Избра си собствена кариера, която няма общо с компанията. Адвокат Ариел Корта. Кралицата на ника. Една от най-важните клечки в Меридиан.
Лукас посочи с чашата си към натоварената, прашна улица.
— Вече е член на Белия заек.
— Всеки, който казва, че е член на Белия заек…
— Почти със сигурност не е. Зная. Но ако Ариел казва, че е такава, значи е. Какво ще кажеш за рома, Хорхе?
— Хубав е.
— Правят го по поръчка, лично за мен. Когато беше момче, имаше ли си домашен любимец?
— Само механични.
— И ние. Майка ми не допускаше нищо органично в имението — не ѝ се занимаваше нито с лайна, нито със смърт. От рода Асамоа ни подариха едно ято декоративни пеперуди по случай лунното бягане на Лукасиньо. Майка ми се оплаква от мръсотията с дни след това. Навсякъде беше пълно с крила. Машините са толкова по-чисти. Но пеперудите все пак имат краен срок. Умират. Ние ги правим такива, нали разбираш? За да дадем урок на децата. А след това някой трябва да ги изхвърли в машината за рециклиране. Аз бях натоварен с тази задача, Хорхе.
Лукас отпи глътка. Хорхе почти привършваше второто си мохито, а Лукас едва бе опитал първото си.
— Златното Момче допусна една огромна грешка. Успя да ни скара със семейство Воронцов. Поддаде се на чувствата си, с което застраши не само плановете ни за разширение на бизнеса, но и сделката ни за транспорт с ВТО. Разчитаме на тях да превозват контейнерите ни с хелий до Земята. И аз трябва да оправя щетите, които е нанесъл. Да измисля някакво решение. Да съживя мъртвеца. Да почистя мръсотията.
— Мислите ли, че е добра идея да слушам тези неща, сеньор Корта?
— Слушаш, защото аз искам да ти разкажа. Хорхе, страх ме е за семейството ми. Брат ми е идиот. Майка ми… вече не е това, което беше. И крие нещо от мен. Хелен де Брага и онзи глупак, Хейтор Перейра, не ми казват и думичка за това, както и да се опитвам. Компанията ще се разпадне, ако някой не се погрижи за лайната и смъртта. Имаш ли деца, Хорхе?
— Не съм в тази част на спектъра.
— Зная.
Лукас взе празната чаша на Хорхе и му подаде нова, пълна.
— Аз имам син. С когото, колкото и да е изненадващо за мен самия, напоследък се гордея. Избяга от дома. Живеем в най-ограниченото и подложено на наблюдение общество в човешката история, а младите хора все пак намират начини да избягат. Аз, разбира се, спрях достъпа му до парите на семейството. Не и за всички сметки, разбира се — нищо, с което да застраша живота или здравето му. Но му се налага да се оправя сам. В което явно го бива. А и е чаровен. В това отношение не се е метнал на мен. Дори може да се каже, че е придобил популярност. Превърнал се е в нещо като знаменитост. След пет дни слава, разбира се, всички ще го забравят. Мога да го прибера у дома, когато пожелая, но не искам да го правя. Още не. Искам да видя какво друго ще открие у себе си. Той притежава качества, каквито аз нямам. Явно е доста благодушен, а и почтен. Боя се, че ще се окаже прекалено благодушен и почтен за компанията. Боя се от много неща, които биха могли да се случат в бъдеще. Какво мислиш за този?
Лукас наклони чашата си към тази на Хорхе.
— Този е различен. По-плътен. И силен.
— По-силен. Да. Правен е със специална кашаса — също по поръчка. Това трябва да пием, докато свирим и слушаме боса. Намирам вкуса ѝ за също толкова необичаен. И така, ще трябва да нанеса някакъв решителен удар по време на семейното заседание. Трябва да се преборя със собственото си семейство, за да го спася. И разказвам за всичко това на един певец на боса нова. Сигурно си мислиш: „Да не съм му терапевт или изповедник? Или ме смята просто за шут, за чиято сметка се забавлява?“