— И Уегнър — каза той. — Все повтаряш „и Уегнър“.
— Ти си доста по-умно момче, отколкото баща ти смята, Лука.
— Татко казва, че той не е Корта. Вово не може да говори с него. И веднага, щом навърши осемнайсет, се махна от Боа Виста.
— Махна се или го изгониха?
— Какво си направила?
— Уегнър е наполовина Корта. И наполовина — Вила Нова.
— Това е твоята фамилия.
— Флавия Пасос Вила Нова. Мадрините получават много добро заплащане. Достатъчно, за да платят на гинеколог, за да оплоди и имплантира в тях други ембриони.
— Значи Карлос… неговите… — Лукасиньо не можеше да се насили да произнесе думите. Яйцеклетки, сперма. Неудобни думи — още повече пък, ако си принуден да ги използваш.
— Карлос беше починал преди двадесет години. Но бяха останали стотици замразени проби от спермата му. Карлиньос е плод на една от тях. След това уважаемата Адриана реши, че иска още едно дете. За да я забавлява и да ѝ напомня за мъртвия ѝ съпруг. Беше на петдесет и шест години, а искаше още едно дете. А аз нямах нито едно дете! Тя не заслужаваше ново дете — забавление, което да я разсейва на стари години. Беше толкова просто.
Светиите, оришите, духовете и закрилниците бяха вперили пластмасовите си очи в Лукасиньо Корта. Чувстваше се неудобно сякаш цялата кожа го сърбеше. Прилошаваше му от зелените биосветлини. Сигурен беше, че е заради тях, а не заради неизбежния, ужасен въпрос, който трябваше да зададе.
— Флавия. Ами аз.
— Скулите ти са досущ като на рода Сун, а очите — като на рода Корта, Лука. Няма как да ги сбърка човек.
Флавия долови объркването му.
— Казах ти, че няма да разбереш.
— Значи си родила Уегнър…
— Мое собствено дете. Това беше всичко, от което имах нужда. Гордостта на Корта, твоя род, ви заслепява. Това е първият и най-голям грях — гордостта. Никога не би ти минало през ум, че Уегнър може да е син на Карлос и Флавия, а не на Карлос и Адриана. Никога. Арогантност и гордост!
Флавия вдигна ръце в жест, който можеше да означава както възхвала, така и възмущение.
— Нямаше и да разберете, ако Уегнър не беше влязъл в болница заради белия си дроб. Беше развил бронхит. Адриана се безпокоеше, че може да е вродено — че яйцеклетките ѝ и сперматозоидите на Карлос са се развалили с времето. Болницата му направи редица генетични тестове. Измамата ми беше разкрита моментално. Бях нарушила договора си, но ако новинарските канали бяха разбрали, че последното дете на Адриана Корта не е нейно, щеше да избухне скандалът на века. Затова приех подкупа, който Корта ми изпратиха. Заедно със заплахата си.
— Во те е заплашила?
— Не, не Адриана. Нейните пратеници ми донесоха подаръци. Хелен де Брага ми показа парите, а Хейтор Перейра — ножа. Уегнър остана в Боа Виста, където го възпитаха като част от семейството. Но Адриана не успя да го обикне. Когато го погледнеше, виждаше дете, което принадлежеше на Карлос, но не и на нея.
— Винаги е била студена към него. Дистанцирана. Но баща ми го мрази искрено.
— Баща ти е мъдър мъж. Уегнър е заплаха за семейството. Аз също съм заплаха за семейството. Това, което току-що ти споделих, е заплаха за семейството.
Сърцето на Лукасиньо подскочи от уплаха.
— Ако разбере, че си ми казала, той дали би… Дали би те наранил?
— Не би рискувал да те изгуби завинаги.
— Сякаш това би го притеснило. Не виждам да е пратил телохранители, които да ме намерят, когато избягах от Боа Виста.
— Баща ти знае много добре къде си бил и какво си правил. Знае и къде си сега.
— Просто ненавиждам живота като член на това шибано семейство.
С едно рязко, гневно движение на ръката, той пръсна по пода всички статуетки и молитвеници от масата. Флавия ги върна внимателно по местата им.
— Чуйте го само, богаташкото момче. Бягаш от дома, а приятелите ти се надпреварват да ти устройват партита, леля ти — да ти дава пари, а любовниците ти — да ти осигуряват легло и покрив над главата. Ненавиждаш живота като член на семейство Корта? Ненавиждаш живота, в който не ти се налага да продаваш въздуха от дробовете си и пикнята в мехура си? Ненавиждаш това, че не ти се налага да крадеш от рециклиращите ботове или да наръгаш някого, за да вземеш пържената маниока, която яде? Затвори си устата, да не ти изпадне мозъка през нея. Онзи сладкиш, който ми донесе, е нещо, за което бих разпорила човек. Семейството ти винаги наема новополунчени за мадрини, защото земляните имат силни мускули и кости. Бях слязла от кораба преди шест месеца и тъкмо работех в един отдел по роботика за Тайанг в Кралицата на Юга, когато ме изхвърлиха на улицата заради микрокризата. Спях на един таван и усещах как радиацията обстрелва тялото ми като градушка. Крадях, ранявах и ми се наложи да продам всичко, което имах. Накрая си казах: „стига толкова“. И отидох при сестрите, защото знаех за услугите, които предоставяха на семействата, които искаха деца с определени гени. Мае-де-Санто ме огледа от глава до пети и провери медицинските ми изследвания пет, десет, петнайсет пъти. След това ме изпрати при Адриана Корта. Сложиха Карлиньос в утробата ми и повече никога не останах гладна, жадна или без дъх. Ненавиждаш животът, който ти осигурява всичко това? Пресвета майко, какъв неблагодарник си.